„Излишно е човек да покорява луната, ако той може да се загуби на земята.“

„Наркоманията е многогодишна наслада на смъртта.“

„Никоя любов или приятелство не може да пресече пътя на едно сърце, без да остави някакъв белег по него.“

„Колкото повече жената знае за мъжа, толкова по-примитивна е представата й за него.“

„Кажи ми какво четеш и ще ти кажа какъв си. Но по-добре ще те познавам, ако ми кажеш и какво препрочиташ.“

„Любов – честа среща на две слаби страни.“

„Ние, мъжете и жените, сме нежни, когато сме влюбени, но никога, когато са влюбени в нас.“

„Да обичаш някого означава да видиш чудо, което другите не виждат.“

„Най-скъпи са непродажните жени.“

„Вярвам в поезията. Добрият романист е преди всичко добър поет.“

„Животът ни се измерва с усилията, които сме положили.“

„Пиша тогава, когато ми е удобно. Когато имам вдъхновение, пиша всеки ден. Един роман не бива да се прекъсва.“

„Винаги съм обичал да късам превръзките на чуждите очи. Хората около мен трябва да виждат нещата такива, каквито са.“

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

„Толкова обичам Германия, че ми се иска да има две винаги.“

„Някъде където свършва дисциплината и започва жестокостта се намира безгласният ад на хиляди деца.“

ФРАНСОА МОРИАК – френски писател, роден на 11 октомври 1885 г. Считан е за един от най-великите френски автори на ХХ век. Член е на Френската академия (1933), лауреат е на Нобелова награда за литература (1952), носител е на ордена на Почетния легион. Книгите му „В какво вярвам“, „Юноша от едно време“, „Змийско кълбо“ са преведи на български. Умира на 1 септември 1970 г.