ФРИДХЕЛМ МАРКС, Гьоте-институт/"Литературен вестник
Превод от немски: ЕМАНУИЛ А. ВИДИНСКИ
Защо Томас Ман все още е смятан за един от най-значимите немскоезични писатели на XX век? Защо неговите романи и разкази все още се четат, превеждат по целия свят, играят се на сцена и се филмират? Кое ги прави актуални за нашето съвремие?
С дебютния си роман „Буденброкови“. Упадъкът на едно семейство“ от 1901 г. Томас Ман създава бурна семейна история, обхващаща четири поколения, за която получава Нобелова награда през 1929 г. и която и до днес служи като образец за съвременните семейни романи.
Семейни истории
Романът разказва за възхода и падението на едно северногерманско търговско семейство от XIX век, за нарастващата суровост и безразсъдство на търговските практики, за семейната брачна политика, водена от икономически съображения, за стягащия корсет на етикета на висшата класа и за ужаса на училищното всекидневие. На това се противопоставят опити за бягство, разврат и симптоми на упадък: философски четения, опиянение от музиката, непостоянни любовни истории, все по-нервен стомах и боледуване.
Четирите поколения на Буденброкови отразяват социалните, културните и икономическите промени на своето време. Както малко други, книгата съчетава реалистичната повествователна техника на социалните романи от XIX век с психологията и изкуството на модерната епоха. И до днес твърдото преплитане на търговски и семейни интереси, т.е. конфликтът между буржоазния режим на реда и артистичната, анархична чувствителност, която отказва да се подчини на дебита и кредита на пазарната икономика, изглежда актуален (и литературен) както винаги. Това личи от многобройните адаптации на романа за театър.
Дори извън „Буденброкови“ Томас Ман използва наративния космос на семейството, за да покаже ерозията на буржоазния начин на живот или да опише митични семейни конфликти: например в новелата Unordnung und frühes Leid (Безредие и ранно страдание) от 1925 г. или в мащабния епос на романовата тетралогия „Йосиф и неговите братя“ (1933-1943).
Опиянение, желание, проблеми с пола
Вътрешната динамика на много от разказите и романите на Томас Ман се основава на мотива за изпитанието, за удара на съдбата, „нахлуването на пиянски разрушителни и унищожителни сили в един подреден живот, който с всичките си надежди за достойнство и условно щастие е заговорничил да остане такъв“, както самият той го описва през 1940 г. Фактът, че един подреден живот може да бъде пометен толкова бързо от опияняващо разрушителни сили, предполага вътрешна нагласа от страна на жертвата. Тя е водена от несъзнателен копнеж да избяга от своя безвкусен, предимно буржоазен начин на живот.
Много от тези герои изразяват като публична тайна онова, което е вълнувало самия автор от ранна възраст: напрежението между хомосексуалното желание и избрания от него начин на живот на представител на средната класа и баща на шест деца. Творчеството на Томас Ман многократно представя провалени концепции за мъжественост, но също така и андрогинни, бисексуални и различаващи се от биологичния пол конструкции на идентичността, като например тези, въплътени от самозванеца Феликс Крул. Спектърът на литературно изобразяване на опиянението, копнежа и половите дилеми прави Томас Ман най-големия психолог на сексуалността в немскоезичната литература, обобщава германският изследовател и редактор на Томас Ман Ханс Рудолф Вагет.
Артистични фигури, отражение на изкуството
Малцина автори от модерната епоха са превръщали с такова постоянство начина на живот и отношението към изкуството в своя тема, колкото това прави Томас Ман. Още в ранните разкази повествователният интерес е насочен към възприемането на света от страна на заклеймени аутсайдери, които се чувстват отделени от „редовните“, подредените и обикновените хора.
Сред тях са писатели, музиканти, визуални артисти, сред които декаденти и дилетанти, диви проповедници на насилието („У пророка“), но също и граждани, поели по грешния път като Тонио Крьогер („Тонио Крьогер“) или известни автори като Густав фон Ашенбах („Смърт във Венеция“), и накрая измамници („Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул“) и хипнотизатори („Марио и фокусникът“).
Всички те се характеризират с изключителна чувствителност, която ги предразполага към радикално и безпощадно наблюдение. И служи както за саморефлексия върху собствения им артистичен начин на живот, така и за литературна конфронтация с лабораторията на модерността, която също представя патологичната лудост, съблазънта и демагогията в изкуството.
Модерен разказ
От самото начало разказваческото изкуство на Томас Ман е ориентирано както към европейската модернистична проза, така и към музикалния композиционен процес на Рихард Вагнер. Това може да се види в значимите лайтмотиви, които преминават през и структурират ранния разказ „Малкият господин Фридеман“ (1897).
Магията на Томас-Мановото писане включва и собствен начин на цитиране. Първият ярък пример е почти дословното възприемане на статията „тиф“ от Лексикона на Майер, за да се опише фаталната болест на младия Хано Буденброк. В ретроспекция Ман нарича този процес „висша форма на преписване“ – в така наречената постмодерна епоха тя ще се възроди с пълна сила. Томас Ман реагира на модерното разбиване на традициите с повествователна ирония. По този начин може да бъде удържан балансът между противоречиви гледни точки, а едностранчивите или твърдоглави убеждения биват закачливо разобличавани.
С романа „Вълшебната планина“ (1924) Томас Ман се противопоставя на общата забързаност (която се забелязва и днес) с едно радикално повествователно забавяне на усещането за време. То улавя изтощения от следването си Ханс Касторп, за когото седемте години в санаториума „Бергхоф“ в Давос минават почти като един ден. Чрез дефабулиране, забавяне и енциклопедизиране „Вълшебната планина“ разбива на пух и прах идеята за сюжет и действие: рискован и новаторски отговор на кризата на разказването на истории през 20-те години на ХХ век.
Литература и политика
„Америка също така усеща, че демокрацията днес не е сигурна стока, че е атакувана, сериозно застрашена отвътре и отвън, че отново се е превърнала в проблем. Тя разбира, че е дошъл часът демокрацията да се замисли за себе си, да си припомни, обсъди и осъзнае – с една дума: да се обнови в мисълта и чувствата си“, казва Томас Ман през 1938 г. по време на лекционното си турне в САЩ: удивително актуална констатация, имайки предвид САЩ през 2025 година.
По това време той отдавна е оставил зад гърба си (напълно реакционните) размисли на аполитичен човек от 1918 г., провокирани от избухването на Първата световна война. От 1922 г. Томас Ман многократно и гръмко говори срещу националсоциалистическото движение, а през 1933 г. заедно със семейството си заминава в изгнание. През тези години литературното му творчество получава и политически подтекст.
Под влиянието на Световната война, революцията от 1918 г., Мюнхенската съветска република и първите кризисни години на Ваймарската република дебатите във „Вълшебната планина“ се въртят около терора, революцията, държавния ред или анархията, стойността на труда и проблемите на прогреса, и по този начин около политически въпроси, които са и остават актуални. „Томас Ман не живее, както някои смятат, в уединението на „Вълшебната планина“ от мечтите си. Напротив, тук той разкрива едно интензивно вглъбяване в непосредствената съдба на човечеството“, пише американският вестник Hebrew and Jewish Tribune през септември 1932 г.
Това се усеща най-силно в разкази като „Марио и фокусникът“ (1930) и „Законът“ (1943), тетралогията за Йосиф (1933-1943) и романа за Гьоте „Лоте във Ваймар“ (1939), които недвусмислено намекват за политическите опасности на фашизма. Литературната конфронтация на Томас Ман с националсоциализма достига своята кулминация в романа „Доктор Фаустус“ от 1947 г.: едно изключително произведение в немскоезичната литература от първите следвоенни години, за което сякаш немалка част от тогавашните читатели не е готова.
Томас Ман Daily
Най-късно през 20-те години на ХХ в. се утвърждава образът на Томас Ман като дистанциран писател от висшата класа, подхранван между другото и от негови колеги съперници: Бертолт Брехт говори за „яката стойка“, Алфред Дьоблин – за „изгладения ръб на панталона като художествен принцип“. Публикуването на запазените дневници, започнало през 1975 г., извади наяве съвсем различни страни на Томас Ман: незащитеното, открито обговаряне на хомосексуалните му желания и физическото му състояние, употребата на лекарства, апатията и съмненията в себе си, раздразнителността му към членове на семейството, приятели и непознати, поведението на домашното куче – всичко това безпроблемно се съчетава с оценки на актуалните събития в световната политика и потискащата ситуация на изгнаника.
Реакцията на профила в Туитър @DailyMann показва, че общественото мнение относно Томас Ман се е променило значително през десетилетията: в продължение на една година, започвайки от април 2022 г. Феликс Линднер публикува всеки ден кратък цитат от дневниците на Томас Ман. Записки като тези от 20 юли 1934 г. например („Сутринта отново започнах да правя малко гола гимнастика“) или 10 август 1948 г. („Голямо нежелание да правя каквото и да било следобед“) спомагат за разрушаването на образа на Ман като на недостъпния писател. Над 30 000 потребители са следили тези публикации.
През последните години изследванията се фокусират най-вече върху публичния начин на живот на семейство Ман. Важна част от живота на Томас са напрегнатите му отношения с по-големия му брат Хайнрих. През 20-те години на ХХ в. децата на Томас Клаус и Ерика Ман излизат доста шумно на литературната сцена; в изгнание цялото семейство образува своеобразен мозъчен тръст по политически въпроси. Още през 1936 г. Клаус Ман отбелязва в дневника си: „Какво странно семейство сме ние!“.
Томас Ман изпробва, използва и разсъждава върху новите медии на модерността като малко други автори от своето поколение. Първата филмова версия на „Буденброкови“ е направена в началото на 20-те години на ХХ в., а първите радиозаписи на текстовете на Ман са осъществени скоро след това. През януари 1929 г. той прави първия аудио-визуален запис на немски писател, а през декември 1929 г. е излъчен легендарният репортаж на живо от церемонията по връчването на Нобеловата награда.
Публичното присъствие на Томас Ман отразява бурната медийна история на Ваймарската република. В САЩ Томас Ман е смятан за „най-личния враг на Хитлер“. Между 1940 и 1945 г. той записва 55 радиоречи, излъчвани от Би Би Си в Ню Йорк и Лос Анджелис, които имат за цел да убедят германските слушатели да се противопоставят на националсоциалистическия режим.
Освен в изданията на издателството на Самуел Фишер и безбройните преводи литературното творчество на Томас Ман присъства в най-различни формати, адаптации и медии. Романите (дори обемните като „Йосиф и неговите братя“) са адаптирани неколкократно за театър, има балетни и оперни адаптации, комикси, туитър версии на отделни текстове, графични романи и най-вече многобройни филмови адаптации. Много от неговите романи и разкази са оставили толкова трайно впечатление в канона на модернизма, че са предизвикали широка литературна рецепция.
Полската нобелова лауреатка Олга Токарчук използва литературния фон на „Вълшебната планина“ за романа си „Емпузион“, публикуван през 2022 г., а Хайнц Щрунк публикува роман, озаглавен „Вълшебната планина 2.0“, през ноември 2024 г., точно 100 години след излизането на оригинала. Историите на Томас Ман продължават да се разказват.
март 2025 г.
