По-рано светът беше по-простичък, враговете на малките книжарнички бяха големите книжарници. Често имах един и същ кошмар – как на нашата улица отваря супермаркет за книги и никой не влиза вече при нас.
За много малки книжарници, особено в провинцията, това си беше реалност. Гигантски магазини бяха построени в близост до тях и след няколко години на борба малките се предаваха и затваряха врати.
През това време ситуацията малко се измени, защото акционерите и управителите на големите вериги бавно осъзнаха нещо, което малките вече знаеха – от книги не може да се печели. На края на годината е възможна миниатюрна печалба, но не и разпределяне на дивидент. Да бяха ни попитали, щяхме да им кажем, че не могат да забогатеят.
Разликата между нас и големите е банална и малко кичозна – ние сбъдваме своя мечта и искаме с нея да финансираме живота си. Те искат да правят печалба, при това всяка година все по-голяма. Нашата кола е тази, с която правим доставки, ски ваканцията ни е в хижа, а през лятото си позволяваме само седмица пътешествие в Тирол.
Конкуренцията вече не е между големите вериги и шопинг центрове и нас. Конкуренцията на всички книжари, независимо от какъв мащаб, е в интернет и се казва „Амазон”. Той предлага удобството и безметежността на клиента, който с 3 кликвания пълни кошницата за пазаруване и плаща електронно без дори да напуска дома си и да губи време. И 3 дни по-късно получава на входната си врата книги заедно с дрехи, обувки, CD-та, тостер и т.н.
Маркетинг, реклама, технологии – ние нямаме шанс срещу тях. Ние обичаме книгата в оригиналната й форма – от хартия с две корици, с илюстрация или оформление, което някой е обмислял, преди да изработи, за да е приятно за четене. Естествено, става дума за история, но не само.
Вчера във влака дочетох едно дебело криминале. Застаряващият господин до мен включи четеца си и над два часа препуска от е-книга в е-книга – от твърде големия избор не можеше да реши какво да чете. Мисля, че никак не се наслади на пътуването.
Сещам се за историята на една възрастна дама, някогашна издателка. Когато била на 14 г., Томас Ман дошъл във Виена, за да раздава автографи. С последните си джобни пари тя си купила „Кралско височество” от книжарница „Gerold am Graben” близо до катедралата "Св. Стефан" и се наредила на опашката. Мигът, в който застанала до „Вълшебника”, за да й подпише книгата, останал като един от най-вълнуващите в дългия й живот. Какво щеше да подпише Томас Ман, ако романът му беше издаден като е-книга?
ПЕТРА ХАРТЛИБ, автор на „Моята прекрасна книжарничка”, живее от 2014 г. със семейството си във Виена, като на партера на дома й е собствената й книжарница. Текстът й е публикуван в derstandard.at.
