Австрийската национална библиотека във Виена вече има литературен музей в пределите си, съобщи derstandard.at. Той беше открит на 18 април, събота, като входът през първия уикенд е безплатен. Така след много години приключва проектът по идея на покойния германист Венделин Шмид-Денглер на стойност 5,4 млн. евро от бюджетите на министерствата на образованието и икономиката. Директор е Йоана Рахлингер.

Музеят разполага с 500 кв. м площ, за да покаже развитието на австрийската литература през последните 250 години. Експонатите – писма, ръкописи, записи, снимки, плакати и т.н., представят над 200 автори на първите два етажа на музея, като сред гвоздеите е Франц Кафка. На третия етаж от следващата година ще има гостуващи изложби.

Новият литературен музей няма да е просто статично пространство. Той предлага богата програма за 2015 г. Сред акцентите са събития като „Музеят отива на кино” заедно с филмовия архив на Австрия. Предвидени са много срещи и разговори със съвременни автори, литературни четения и гостувания.

Експозицията се намира на Johannesgasse 6 в Първи виенски район. Сградата е построена през 1844 г. в стил „Бидермайер” и дълги години е съхранявала имперския архив.

„Динята е отлична храна: едновременно ядеш, пиеш и се измиваш.“

Енрико Карузо, италиански оперен певец, роден на 27 февруари преди 151 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков