„Докъм 80-те години капитализмът на Запада беше все пак малко или повече цивилизован, той беше принуден да сключва определени социални договорености, имаше социално пазарно стопанство. Но в началото на 80-те години, когато на власт дойдоха Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, всичко това беше изхвърлено на боклука. Постепенно се наложи един тип капитализъм, който се самонарече неолиберализъм, но всъщност се върна към най-ужасяващите методи на ХІХ век, към Манчестърския капитализъм.
Ето, че сега и Източна Европа се сблъсква с този вид капитализъм, а това е ужасно. Този капитализъм вече няма никаква критична противотежест, той е последната оцеляла идеология, която все по-често се държи като вече загиналите идеологии - със своя собствена догма. Тази идеология казва например: пазарът ще уреди всичко. Твърди го дори в региони, където пазар все още няма. И още нещо: все по-често големи, влиятелни групи по интереси, като петролните концерни например, започват сами да определят цените.
Тоест пазарното стопанство вече не функционира дори в капиталистическата система. Човек понякога има чувството, че се появява някаква нова ирационалност в тази иначе претендираща за разум система, а това може да доведе до саморазрушаването и на капиталистическата система. А какво идва след това - никой не знае.”
