Проф. Владко Мурдаров, отхвърли обвиненията, че е плагиатствал от преводите на проф. Ана Димова. Езиковедът направи това в предаването на БНТ „Денят започва с култура“.

„Не приемам и оценката на експертизата, изготвена от Съюза на преводачите, защото там общо взето вниманието е насочено към приликите, а не толкова към различията. И не приемам становището на Управителния съвет на Съюза на преводачите, в което се заявява, че аз директно съм заемал преводи. 

Моята лична грешка е, че в амбицията си да събера всички новели, всички разкази на Рот, всъщност аз съм посегнал и към текстове, които вече са превеждани, за съжаление, без да знам това. Големият въпрос вече е дали изобщо може да се превеждат вече превеждани текстове и кога може да се случи това“, заяви Мурдаров.

Ето и част от експертното становище на д-р Гергана Фъркова-Ангелова (литературен преводач, германист): 

„Общият им обем се равнява на близо 230 страници в съставените от Владко Мурдаров сборници Йозеф Рот: Легенда за пияницата светец (изд. Black Flamingo, 2015) и Йозеф Рот: Немият пророк. Събрани разкази (изд. Black Flamingo, 2015), при общ обем на двете книги от 445 страници. На практика можем да кажем, че 50 % от съдържащото се в новите издания съвпада с текстовете, вече преведени от Ана Димова.

Като преводач на текстовете в томовете на издателство Black Flamingo от 2015 г. фигурира единствено Владко Мурдаров. В писмото отговор до Комисията по професионална етика към СПБ самият той настоява, че е автор на по-горе посочените творби и не знае за преводите на същите произведения от Ана Димова. Всеки непредубеден читател, сравнявайки текстовете, вероятно лесно би заявил, че преводите на тези произведения, подписани от двама различни преводачи, са на практика идентични“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това би бил глупак, ако не го направи.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 124 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.