ТАНЯ ОТ, DW

По време на Третия райх са извършени много атентати срещу нацисткия лидер Адолф Хитлер, но нито един не е бил успешен. Най-известният опит за сваляне на националсоциалистическия режим е операция "Валкирия" от 20 юли 1944 година.

В акцията участват над 200 души, начело с германския офицер граф Клаус Шенк фон Щауфенберг. В него участват и няколко жени - като Ерика фон Тресков, съпругата на замесения в атентата майор Хенинг фон Тресков. Тя е пренасяла съобщения, предназначени да координират дейността на военните и цивилни съпротивителни групи, освен това е печатала копия на заповедите за реализация на операцията.

Когато атентатът се проваля, Хенинг фон Тресков се самоубива. Съпругата му е арестувана от Гестапо, но успява да заблуди нацистите, че не е знаела нищо за планираната акция. Впоследствие е освободена.

Сред жените, оказвали съпротива на нацистите, има и комунистки, анархистки, еврейки, свидетелки на Йехова и лесбийки. Всички те са се чувствали принудени да се борят срещу фашизма - не на последно място поради това, че тяхното съществуване е било в пълно противоречие с нацистката идеология.

Позиви, пощенски картички и пропаганда

Някои от жените, дръзнали да се противопоставят на нацизма, са придобили известност. Като например Софи Шол - единствената жена, която е била в ядрото на студентското съпротивително движение „Бялата роза". Тя е екзекутирана на 21 години, защото раздавала позиви против нацистите.

Марлене Дитрих също е сред жените героини. Известната германска филмова звезда напуска родината си в посока Холивуд още преди нацистите да завземат властта. Когато САЩ влизат във войната срещу Германия, тя изнася представления пред американските войници и германските затворници в Северна Африка, Италия, Франция и Белгия. Тя участва и в пропагандни акции, предназначени да подкопаят морала на германското цивилно и военно население.

Има и жени от съпротивата, които са по-малко известни, но пък техните истории са вдъхновили книги и филми. Ерих Мария Ремарк, автор на забранения от нацистите антивоенен роман „На Западния фронт нищо ново", посвещава романа си „Искрица живот" на най-малката си сестра Елфриде Шолц. Тя е арестувана и екзекутирана, защото отхвърля германската „окончателна победа" като пропаганда. За Елфриде войниците на фронта са само „добитък за клане", тя не крие, че желае смъртта на Хитлер.

Елизе Хампел и съпругът й Ото пък се опитват с почти 300 ръчно написани картички да настроят хората срещу нацистите. Те ги пускат по пощенските кутии в Берлин или ги хвърлят по стълбищата, след като братът на Елизе е убит във войната. И двамата са екзекутирани, но тяхната история става основа на романа на Ханс Фалада „Всеки умира сам за себе си" от 1947 година, който придобива голяма популярност и е филмиран пет пъти.

Режимът се активизира срещу съпротивата

Екзекуциите на семейство Хампел, на Елфриде Шолц и на Софи Шол са извършени през 1943 година. Именно тогава преследването на жените, които се противопоставят на режима, се засилва. Простъпки, които преди това са били наказвани с шест месеца затвор, могат вече да доведат и до смъртна присъда. Но в същото време се засилва и активността на жените, които оказват съпротива на нацистите. 

Във военните години в Германия почти няма мъже - през 1944-а почти осем милиона мъже са служели в армията. Затова жените са заели мястото на мъжете - работели са във фабриките и едновременно с това са се грижели за децата и семейството, казва за ДВ ръководителят на Мемориала на германската съпротива Йоханес Тухел. Тъй като режимът се е опасявал от остра реакция на жените и от възможно избухване на безредици, той решава да затегне санкциите срещу тях, обяснява експертът.

Поуките днес

Тухел е убеден, че от тогавашната съпротивителна активност могат да се извадят поуки с днешна дата.

„Възможно е да се направи нещо срещу диктатурите. Да, то е свързано с риск, но това съвсем не означава, че трябва да се примирим с политическия ход на събитията. Независимо от тяхното естество и предизвикателствата, които произтичат от тях, можем да направим нещо", казва още той.