От Waffen-SS до „Група 47” – животът и кариерата на починалия преди дни германски писател Гюнтер Грас са изпълнени с противоречия. Въпреки това нито един критик не отрече след смъртта му, че той е един от класиците на литературата на ХХ век.

Когато „Тенекиеният барабан” излиза през 1959 г., той разтърсва публиката с провокативния си сюжет, стил, език. На задрямалата в еснафското си всекидневие Западна Германия отново й е припомнени нацисткото й минало, което тя се опитва да замете под килима. По ирония на съдбата точно автор, членувал като младеж в нацистка организация, повдига неудобните въпроси.

Романът се разграбва във федералната република, продажбите му са фантастични и на американския пазар. Социалистическата ГДР не позволява книгата да прекрачи границите й, тъй като е „пубертетска проза” и „реакционна декадентска литература”, припомня „Шпигел”. Едва през 1987 г. „Тенекиеният барабан” е публикуван в Източна Германия.
По това време Грас вече е институция в Западна Германия. Бил е ключова фигура в литературната „Група 47, просъществувала 20 години – от 1947 до 1967 г., един от моторите на събитията през 1968 г. Формацията дава път на младите и непознати автори и точно като такъв Гюнтер Грас прави фурор, когато прочита първите глави на „Тенекиеният барабан” на едно открито четене.

Без списък на членовете и без формалности, „Група 47” носи свеж въздух в следвоенните времена, когато нацията още е шокирана от преживяното и се опитва да го забрави, като не говори за него. В тази група се проявяват най-добрите германски автори от втората половина на ХХ век. На откритите й дебати могат да присъстват всички желаещи, културното и политическото й влияние върху германския живот през 50-те и 60-те години е неоспоримо. 

От 1950 г. неформалната организация дава и награда за литература – първоначално в размер на 1000 германски марки, по-късно до 7000. Подпомагат я различни неправителствени организации, медии и издателства. Грас взима отличието през 1958 г. за първата глава на „Тенекиеният барабан”.

„Цайт” нарича Грас „герба на републиката”. „Шпигел” го сравнява с Томас Ман. Остър политически публицист, който призна нацисткото си минало и се нахвърли върху външната политика на Израел. Смелост? Арогантност? Което и да е вярно, не може да се отрече, че писателят никога не отстъпи от позициите си и дори на 87 години не спря да критикува. Последната му книга – биография на Братя Грим, излязла през 2010 г., сложи точка на литературното му творчество.

Въпреки Нобеловата си награда от 1999 г. Грас обичаше да казва, че най-важният му приз е от 1958 г., даден му от „Група 47”. „Защото тогава бях беден като църковна мишка”.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Освен живопис и градинарство друго нищо не умея.”

Клод Моне – френски художник, основател и лидер на стила импресионизъм, роден на 14 ноември преди 186 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза