„Всички лоши книги са преди всичко книги и са свещени.“

„Ти си суетен и коварен, какъвто трябва да бъде всеки гений.“

 „Работата на гражданина е да си отваря устата.“

„Когато Сатаната не е в настроение, доброто побеждава. Не може ли и той да не е в настроение от време на време?“

„Върху мъката плава смехът.“

„След колапса на социализма капитализмът остана без съперник. Тази необикновена ситуация предизвика алчност и самоунищожителна сила. Вярването днес е, че всичко е позволено.“

„Вие, американските интелектуалци, отчаяно искате да се чувствате обсадени и преследвани.“

„Паметта обича да си играе на криеница. Обича да се хвали, да се облича изискано без причина. Паметта си противоречи, но е такъв инат, че винаги получава своето.“

„Разбитото стъкло носи щастие," — възкликна тя, щраквайки с пръсти, а после донесе метла и лопатка и измете всички стъклени парчета или цялото щастие.“ – „Тенекиеният барабан“

„Аз дори и не мисля да твърдя, че в нашата епоха има нещо забавно. Но този дяволски смях, който може да се предизвика със средствата на литературата, той също е една от формите на протест против нашите социални условия.“

„Честно казано, повечето днешни интелектуалци поглъщат всичко безразборно и си докарват само язва.“

„По мое усещане младото поколение германски литератори не проявява голяма склонност или интерес към съхранението на традициите на Просвещението - традициите да си отваряш устата и да се намесваш лично. Ако тази ситуация не се промени, ако не стане "смяна на караула", то и тази черта на европейската традиция ще бъде изгубена.“

„Не мога да ви посъветвам нищо по-добро. По-големите от вас в най-скоро време ще напуснат училището като абитуриенти. Училището е защитено пространство. Извън училището господства доста по-суров климат. Трябва да се взема предвид и насрещният вятър. Но всичко ще зависи от това: да не мълчите дори при насрещен вятър, да казвате високо срещу вятъра своите "да" или "не" и да можете тези "да" или "не" да ги обосновете.“

 

ГЮНТЕР ГРАС – германски писател, роден на 16 октомври 1927 г. Неговата най-известна книга е дебютната му - „Тенекиеният барабан“ , публикувана през 1959 г. Става своеобразен говорител на поколението в Германия, израснало по време на нацисткия режим. През 1999 г. Шведската академия му присъди Нобелова награда за литература. Статусът му на морална съвест на Германия беше поставен под съмнение през 2006 г., когато Грас си призна, че е служил в нацистката организация „Вафен СС“ като тийнейджър. Други известни негови книги са „Старата камера“, „Да люспиш лука“ и др

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Освен живопис и градинарство друго нищо не умея.”

Клод Моне – френски художник, основател и лидер на стила импресионизъм, роден на 14 ноември преди 186 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза