„Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно.”
„Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.”
„Страхът е моят наркотик и вероятно най-добрата част от мен.”
„Този, който търси, не намира, а този, който не търси, бива намерен.”
„Всяка революция оставя след себе си само тинята на една нова бюрокрация.”
„Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява.”
„Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно, дори когато всичко се върши противно на здравия разум.”
„Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.”
„Оковите на изтерзаното човечество са направени от канцеларска хартия.”
„Историята, тази героична родина във времето, днес вече не удовлетворява евреите: те са завоювали правото си на родина в пространството.”
„Какво общо имам с евреите ли? Аз едва ли имам нещо общо със самия себе си.”
„Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно дори когато всичко се върши противно на здравия разум.”
„Общуването с хората подтиква към самонаблюдение.”
„Да вярваш в прогреса не означава да вярваш, че е направен някакъв прогрес”.
„Моят живот е колебанието да се родиш.”
„Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото.”
„Първият признак, че започваш да разбираш, е желанието да умреш”.
„Книгата трябва да ни служи като брадва за замръзналия свят под нас”.
„Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен”.
ФРАНЦ КАФКА – един от най-значимите немскоезични писатели на ХХ век, роден на 3 юли 1883 г. в Прага (тогава Австро – Унгария). Днес е смятан за един от "тримата влъхви" на модерната литература заедно с Джеймс Джойс и Марсел Пруст. В негова чест са учредени две международни литературни награди — през 1979 г. от град Клостернойбург и през 2001 г. от Прага. Според Владимир Набоков най-силно влияние по отношение на литературния му стил е оказал Гюстав Флобер. Подобно на френския писател и Кафка си служи с езика като с работен инструмент. В прозата си използва словесни обрати от речника на администрацията, деловите среди, съдопроизводството, естествените науки.
Почти във всичките си творби Кафка разработва темата за личностното поражение пред неведомите сили на закона и непроницаемите житейски условности. Героите му напразно се стремят към социална значимост, а крушението им е представено най-често в леко иронична светлина. Текстовете на Кафка са ясни и в същото време закодирани и херметични. Поради предметния език, несложното действие и ярката образност те изглеждат леснодостъпни, но стават трудни за възприемане, когато се долови тяхната неизмерима дълбочина и екзистенциална тревожност на посланията им. Първите му значими творби са разказът "Присъдата" (1913) и новелата "Преображението" (1915).
Умира в санаториума в Кирлинг край Виена през 1924 г., поразен от туберкулоза. Въпреки завещанието му, което повелява всичко, излязло под перото му, да бъде изгорено, приятелят му Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа - "Процесът " (1925), "Замъкът" (1926) и "Америка" (1927), - както и сборника с непубликувани разкази "При строежа на Китайската стена" (1931). Излиза и кореспонденцията му с Фелице Бауер и с Милена Йесенска, както и прочутото му "Писмо до бащата" (писано през 1919 г.). Посмъртно са издадени и неговите "Дневници".
