„Гробищата са пълни с хора, без които светът не би могъл да се справи.“

„Семейство без черна овца не е типично семейство.“

„Няма много хора на света, на които да се оплачете.“

„Мълчанието е добро оръжие.“

„Сантименталността е коварна, предателска шега.“

„Дори от дявола можете да се скриете, но от съседите не можете да се скриете.“

„Трябва да се отиде твърде далеч, за да се знае, докъде може да се отиде.“

„Той избягваше официалните гробища на „героите", направени с такъв безупречен вкус. (Защо, германците правят толкова много за мъртвите си и толкова малко за живите?)

„От дълго време престанах да говоря с хората за пари и изкуство. Когато тези категории се сблъскват помежду си, не очаквайте добро.“

„Дори глупостта има своите граници, които не бива да бъдат пресичани.“

„Всичко, което правя, трябва да ми хареса, иначе ще се разболея.“

„Аз съм клоун… и събирам моменти.“

„Колкото и да е странно, аз харесвам вида, към който принадлежа: хората.“

„Чувствата могат да убиват силни неща като любов и омраза.“

„Когато получих Нобелова награда си казах, че тя не ме прави нито по-умен, нито по-глупав.“

„Тук на земята всички ние сме в една чакалня.“

„Приемам живота такъв, какъвто е, и не забравям канавката.“

„Аз съм копеле, но си имам извинение – чувствам се ужасно.“

 „Отнасяме се към любовта като към искра, а тя всъщност е динамит.“

„Артистът е като жена, която не може да прави нищо, освен да обича, но се предава пред всеки глупак.“

"След войната писането в Германия започна отново от нулата."

"Католицизмът изигра основна роля в детството ми. Но много от действията на католическата църква ме карат да я презирам."

"Да не виждаш нацизма като терористичен режим – значи си сляп. Това обаче, което и аз не знаех, беше бюрократичното и систематично елиминиране на милиони човешки същества."

 "Най-трудното нещо за един германец е да приеме себе си."

„Ако нашият век заслужава име, то би трябвало да се казва Век на проституцията. Хората свикват с курвенския речник. Веднъж срещнах Зомервилд след една такава телевизионна дискусия („Може ли модерното изкуство да бъде религиозно?“) и той ме попита: „Добре ли бях? Харесах ли ви?“, буквално въпроси, каквито задават курвите на клиентите си. Трябваше само още да каже: „Препоръчайте ме на други…“

„Една жена може толкова много да изрази или да изиграе с ръцете си, че мъжките ръце ми изглеждат като залепени пънове. Мъжките ръце са за ръкостискане, за побоища, естествено за стреляне и за подписване. Стискане, биене, стреляне, подписване на безкасови чекове – това е всичко, което могат мъжките ръце. И естествено: да работят. Женските ръце почти вече не са ръце, все едно дали мажат масло на хляб, или отместват коси от челото. Нито един теолог не е стигнал до тази идея, да произнесе проповед за женските ръце в евангелието – Вероника, Магдалина, Мария и Марта – все женски ръце в евангелието, които са проявявали нежност към Христос…“

ХАЙНРИХ БЬОЛ – германски писател, роден на 21 декември 1917 г. Носител е на Нобелова награда за литература за 1972 г.  Удостоен е също с „Наградата на Група 47“ (1951) и престижната литературна награда „Георг Бюхнер“ (1967). Провъзгласен е за почетен гражданин на Кьолн, като през 1985 г. родният му град създава в чест на писателя наградата „Хайнрих Бьол“ за изтъкнати постижения в областта на немската литература. Когато Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз (1974), първото убежище, което получава е в дома на Бьол.Сред класиките му са „Възгледите на един клоун“, „Групов портрет с дама“, „Затворен в Париж“ и др.  

Умира на 16 юли 1985 г.