КОНСТАНТИН МРАВОВ, БНР

Стъпка в страни от политическите противоречия изглежда направи Шведската академия с Нобеловата награда за литература. В четвъртък я получи Луиз Глюк, американска авторка, смятана за един от най-разпознаваемите поетични гласове в родината си, но много слабо позната извън Съединените щати.

Академията награди стиховете й за „аскетична красота, която прави съществуването на индивида универсално“. Глюк разчита на митологията за много от образите в поезията, където повтарящи се теми са връзката с най-близките, болката и преодоляването й.

Единствено такова отличие за изкуство, логично, е най-субективно за определяне, поради което наградата за литература винаги е най-оспорваната. Популярната критика в момента е, че Глюк не е достатъчно познато и универсално име.

От друга страна, тя изглежда като безопасния избор. Шведската академия все още се възстановява от скандала, който доведе до липса на награждаване през 2018 година. Причината - сексуалните посегателства на френския писател Жан-Клод Арно, женен за една от пожизнените членки на комитета, предполагаемо прикривани от нея и нейни колеги. Двойното отличие през следващата година донесе ново противоречие, след като единият от лауреатите беше Петер Хандке - доказан писател и драматург с противоречиви позиции относно случилото се в Босна и Херцеговина през 90-те. Спорът около награждаването на Хандке е част от дълга поредица, в които политическата страна на книгите или авторите им води до спорове дали заслужават смятаното за най-високо отличие в литературата.

„Името на Глюк беше неочаквано, но комитетът има и тази функция да не се съобразява с прогнозите. На мен ми харесва този избор, защото наградата получава поет, тъй като днес поезията се чете по-малко. Такава голяма награда гарантира интерес. И повече хора ще обърнат внимание на поезията“. Това каза пред БНР проф. Амелия Личева, български поет, преводач и литературовед, автор на книгата изследване „Световен ли е Нобел?“.

По думите й не се очаква политически коментари да надвиснат над приза за Луиз Глюк.

„Последните години често наградата отива в качествени писатели, където няма съобразяване с политическия уклон на автора. Има съобразяване, силно напоследък, да се дава наградата повече на жени“.

В предаването „Събота 150“ проф. Амелия Личева подчерта, че „идеологията на Шведската академия е да се обръща към качествена литература и да излъчва посланието за важни автори, които третират общочовешки теми“.

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.