КОНСТАНТИН МРАВОВ, БНР

Стъпка в страни от политическите противоречия изглежда направи Шведската академия с Нобеловата награда за литература. В четвъртък я получи Луиз Глюк, американска авторка, смятана за един от най-разпознаваемите поетични гласове в родината си, но много слабо позната извън Съединените щати.

Академията награди стиховете й за „аскетична красота, която прави съществуването на индивида универсално“. Глюк разчита на митологията за много от образите в поезията, където повтарящи се теми са връзката с най-близките, болката и преодоляването й.

Единствено такова отличие за изкуство, логично, е най-субективно за определяне, поради което наградата за литература винаги е най-оспорваната. Популярната критика в момента е, че Глюк не е достатъчно познато и универсално име.

От друга страна, тя изглежда като безопасния избор. Шведската академия все още се възстановява от скандала, който доведе до липса на награждаване през 2018 година. Причината - сексуалните посегателства на френския писател Жан-Клод Арно, женен за една от пожизнените членки на комитета, предполагаемо прикривани от нея и нейни колеги. Двойното отличие през следващата година донесе ново противоречие, след като единият от лауреатите беше Петер Хандке - доказан писател и драматург с противоречиви позиции относно случилото се в Босна и Херцеговина през 90-те. Спорът около награждаването на Хандке е част от дълга поредица, в които политическата страна на книгите или авторите им води до спорове дали заслужават смятаното за най-високо отличие в литературата.

„Името на Глюк беше неочаквано, но комитетът има и тази функция да не се съобразява с прогнозите. На мен ми харесва този избор, защото наградата получава поет, тъй като днес поезията се чете по-малко. Такава голяма награда гарантира интерес. И повече хора ще обърнат внимание на поезията“. Това каза пред БНР проф. Амелия Личева, български поет, преводач и литературовед, автор на книгата изследване „Световен ли е Нобел?“.

По думите й не се очаква политически коментари да надвиснат над приза за Луиз Глюк.

„Последните години често наградата отива в качествени писатели, където няма съобразяване с политическия уклон на автора. Има съобразяване, силно напоследък, да се дава наградата повече на жени“.

В предаването „Събота 150“ проф. Амелия Личева подчерта, че „идеологията на Шведската академия е да се обръща към качествена литература и да излъчва посланието за важни автори, които третират общочовешки теми“.

„Любовта не се доказва или измерва – тя съществува и това е достатъчно.“

Жоржи Амаду, бразилски писател, роден на 10 август преди 114 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера

Как се възпитава една война във филма „Господин Никой срещу Путин“ (ревю)

 

Киното отдавна изостави героичния холивудски образ на спасителя и се влюби в обикновения, дори на пръв поглед леко несръчен човек, който се изправя срещу всемогъщата система, решена да прегази индивида.