Американската поетеса и есеистка Луиз Глюк - носител на Нобел за литература за 2020 г., е почти непознато име в България. Нейни стихотворения на английски са публикувани в сайта liternet.bg, а преводи на няколко стихотворения има в списанието "Нова социална поезия"  от 2019 г.

Родена преди 77 години в Ню Йорк в семейството на бизнесмена Даниел Глюк и Беатрис Гросби. Родът й по бащина линия произхожда от еврейски имигранти от Австро-Унгария.

Луиз Глюк е учила в колежа "Сара Лорънс" и в Колумбийския университет, но не получава дипломи. Преподавала е английски език в Уилямс колидж в Уилямстаун (Масачузетс), в "Йейл", Бостън и Айова, колежа "Годард" във Върмонт. От 2004 г. е хоноруван преподавател в Йейлския университет, член е на Американската академия за изкуства и литература, канцлер е на Академията на американските поети от 1999 г., член е на Американското философско общество. Носител е и на титлата "Поет лауреат на САЩ" (2002 - 2003).

През 1968 г. излиза първата й книга Firstborn, която й носи признание с награда на Американската академия на поетите. Големият й пробив в американската литература е през 1985 г., когато поетичната й книга The Triumph of Achilles е отличена с националната награда на критиците.

7 години по-късно стихосбирката й The Wild Iris й носи "Пулицър" и авторитетната награда на името на поета лекар Уилям Карлос Уилямс.

През 1999 списание "Ню Йоркър" й връчва наградата си за поезия за книгата й Vita Nova, а през 2008 г. е удостоена с премията "Уолъс Стивънс", която се дава за доказано майсторство в изкуството на поезията.

Има издадени и два сборника с есета - Proofs and Theories: Essays on Poetry (1994) и American Originality: Essays on Poetry (2017).

Американската критика я определя като майстор на черния хумор, на злъчния сарказъм и с оригинално остроумие. Пословична е с пестеливостта на думите си и умението си да вплита личните си изживявания в класическите митове. Не пише в рима.

Темите, които я вълнуват и намират място в творчеството й, са семейството, децата, връзката между поколенията, самотата, смисълът на живота, страхът от смъртта, тленността.

  • ЕКОЛОГИЯ

    Изчезващият свят на пеперудите – какво губим всички ние

     Всеки пети вид пеперуда в България е застрашен от изчезване...

     
  • СТАРИТЕ ЛЕНТИ

    "Живях шарено": 95 години от рождението на Георги Черкелов

     „Нека не ми се сърди театърът, но аз повече обичам киното. Най-напред като зрител го предпочитам. Като дете гледах много филми..."

     
  • НА ФОКУС

    Анна и Александър

    Джами Филбрик от „Moviefone“ и Карeн Бенардело от „Cinemadailyus“ разговарят с Максин Пийк и Джейсън Айзъкс за филма  „Words of War“ и партньорството им на снимачната площадка.

    • Лентата разказва за покойната вече руска журналистка Анна Политковская
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Азис или Моцарт?

     Отново за една болна тема - музиката и младите .

    •  Какъв е приносът им към българската култура и духовност днес?
    • Друго некрасиво явление са детските естрадни прояви по телевизията. 
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте с Любов и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемете, правете го с Любов.”

Петър Дънов, български философ, роден на 11 юли преди 161 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...

 

Романът с добри намерения и неуспешна  реализация

 

"По инерция написах, че „Планът „Елиминирай Европа“ е роман, но това е по скоро репортаж, псевдодокументалистика, сценарий за тв сериал, някакъв микс между криминале, екшън, трилър и мелодрама" ревю на Борислав Гърдев.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.