Американската поетеса и есеистка Луиз Глюк - носител на Нобел за литература за 2020 г., е почти непознато име в България. Нейни стихотворения на английски са публикувани в сайта liternet.bg, а преводи на няколко стихотворения има в списанието "Нова социална поезия" от 2019 г.
Родена преди 77 години в Ню Йорк в семейството на бизнесмена Даниел Глюк и Беатрис Гросби. Родът й по бащина линия произхожда от еврейски имигранти от Австро-Унгария.
Луиз Глюк е учила в колежа "Сара Лорънс" и в Колумбийския университет, но не получава дипломи. Преподавала е английски език в Уилямс колидж в Уилямстаун (Масачузетс), в "Йейл", Бостън и Айова, колежа "Годард" във Върмонт. От 2004 г. е хоноруван преподавател в Йейлския университет, член е на Американската академия за изкуства и литература, канцлер е на Академията на американските поети от 1999 г., член е на Американското философско общество. Носител е и на титлата "Поет лауреат на САЩ" (2002 - 2003).
През 1968 г. излиза първата й книга Firstborn, която й носи признание с награда на Американската академия на поетите. Големият й пробив в американската литература е през 1985 г., когато поетичната й книга The Triumph of Achilles е отличена с националната награда на критиците.
7 години по-късно стихосбирката й The Wild Iris й носи "Пулицър" и авторитетната награда на името на поета лекар Уилям Карлос Уилямс.
През 1999 списание "Ню Йоркър" й връчва наградата си за поезия за книгата й Vita Nova, а през 2008 г. е удостоена с премията "Уолъс Стивънс", която се дава за доказано майсторство в изкуството на поезията.
Има издадени и два сборника с есета - Proofs and Theories: Essays on Poetry (1994) и American Originality: Essays on Poetry (2017).
Американската критика я определя като майстор на черния хумор, на злъчния сарказъм и с оригинално остроумие. Пословична е с пестеливостта на думите си и умението си да вплита личните си изживявания в класическите митове. Не пише в рима.
Темите, които я вълнуват и намират място в творчеството й, са семейството, децата, връзката между поколенията, самотата, смисълът на живота, страхът от смъртта, тленността.