Амелия Личева – поетеса и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, даде интервю за Светлана Дичева от БНР за предаването „Графити по въздуха”, в което коментира ситуацията около пандемията.

-------

„Говорим за края на старостта и всевластните технологии. Ситуация като днешната обаче опровергава чувството за всеконтролиращия човек. „Розовото” доскоро бъдеще сега изглежда като утопия.

Човечеството трудно бори пандемията. Трябва да се върнем към едни устои, към един хуманизъм, който наистина забравихме. Във време, в което се заговори, че изкуственият интелект ще изхвърли в миналото редица професии, се оказва, че не можем без шофьори, продавачи, доброволци, които ни носят храна на вратата.

Оказа се, че светът ни се крепи на тези неща, за които мислехме, че едва ли не са на изчезване. И точно затова трябва да се опитаме в тези дни да преосмислим ценностите си. Папа Франциск се опита да обърне мисълта на човечеството именно към това, към тези най-прости неща – към солидарността, към това да се грижим за другия.

Свикнахме да се чувстваме всезнаещи, в социалните мрежи да критикуваме всекиго и всичко. Възможно ли е смирението сега?

Малко дисциплина, малко самоконтрол, малко грижа и мисъл за другия. Такъв тип ситуации, в които си оставаме вкъщи, имаме възможност да мислим, имаме възможност да четем, биха могли да ни направят наистина малко по-смирени. Така или иначе виждаме колко крехък и колко краен е човекът. И цялата надменност, цялата тази критикарщина наистина стават смешни в тази ситуация.

И тъкмо сега не бива да пестим добрите думи - не само за лекарите и полицаите, а за всички тези, при които влизаме в магазините, в аптеките, за хората, които ни носят неща по къщите. Просто да си дадем сметка, че без тях, с цялата наша високопарност, с всичките ни знания и надменност просто ние сме заникъде.”

 

  • ЕКОЛОГИЯ

    Изчезващият свят на пеперудите – какво губим всички ние

     Всеки пети вид пеперуда в България е застрашен от изчезване...

     
  • СТАРИТЕ ЛЕНТИ

    "Живях шарено": 95 години от рождението на Георги Черкелов

     „Нека не ми се сърди театърът, но аз повече обичам киното. Най-напред като зрител го предпочитам. Като дете гледах много филми..."

     
  • НА ФОКУС

    Анна и Александър

    Джами Филбрик от „Moviefone“ и Карeн Бенардело от „Cinemadailyus“ разговарят с Максин Пийк и Джейсън Айзъкс за филма  „Words of War“ и партньорството им на снимачната площадка.

    • Лентата разказва за покойната вече руска журналистка Анна Политковская
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Азис или Моцарт?

     Отново за една болна тема - музиката и младите .

    •  Какъв е приносът им към българската култура и духовност днес?
    • Друго некрасиво явление са детските естрадни прояви по телевизията. 
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте с Любов и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемете, правете го с Любов.”

Петър Дънов, български философ, роден на 11 юли преди 161 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...

 

Романът с добри намерения и неуспешна  реализация

 

"По инерция написах, че „Планът „Елиминирай Европа“ е роман, но това е по скоро репортаж, псевдодокументалистика, сценарий за тв сериал, някакъв микс между криминале, екшън, трилър и мелодрама" ревю на Борислав Гърдев.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.