Амелия Личева – поетеса и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, даде интервю за Светлана Дичева от БНР за предаването „Графити по въздуха”, в което коментира ситуацията около пандемията.

-------

„Говорим за края на старостта и всевластните технологии. Ситуация като днешната обаче опровергава чувството за всеконтролиращия човек. „Розовото” доскоро бъдеще сега изглежда като утопия.

Човечеството трудно бори пандемията. Трябва да се върнем към едни устои, към един хуманизъм, който наистина забравихме. Във време, в което се заговори, че изкуственият интелект ще изхвърли в миналото редица професии, се оказва, че не можем без шофьори, продавачи, доброволци, които ни носят храна на вратата.

Оказа се, че светът ни се крепи на тези неща, за които мислехме, че едва ли не са на изчезване. И точно затова трябва да се опитаме в тези дни да преосмислим ценностите си. Папа Франциск се опита да обърне мисълта на човечеството именно към това, към тези най-прости неща – към солидарността, към това да се грижим за другия.

Свикнахме да се чувстваме всезнаещи, в социалните мрежи да критикуваме всекиго и всичко. Възможно ли е смирението сега?

Малко дисциплина, малко самоконтрол, малко грижа и мисъл за другия. Такъв тип ситуации, в които си оставаме вкъщи, имаме възможност да мислим, имаме възможност да четем, биха могли да ни направят наистина малко по-смирени. Така или иначе виждаме колко крехък и колко краен е човекът. И цялата надменност, цялата тази критикарщина наистина стават смешни в тази ситуация.

И тъкмо сега не бива да пестим добрите думи - не само за лекарите и полицаите, а за всички тези, при които влизаме в магазините, в аптеките, за хората, които ни носят неща по къщите. Просто да си дадем сметка, че без тях, с цялата наша високопарност, с всичките ни знания и надменност просто ние сме заникъде.”