Луиз Глюк - носител на Нобеловата лауреатка за литература за 2020 г., е починала на 80-годишна възраст, предадоха световните агенции.

Американската критика я определя като майстор на черния хумор, на злъчния сарказъм и с оригинално остроумие. Пословична е с пестеливостта на думите си и умението си да вплита личните си изживявания в класическите митове. Не пише в рима.

Темите, които я вълнуват и намират място в творчеството й, са семейството, децата, връзката между поколенията, самотата, смисълът на живота, страхът от смъртта, тленността.

ЛУИЗ ГЛЮК е родена на 22 април 1943 г. в Ню Йорк. Родът й по бащина линия произхожда от еврейски имигранти от Австро-Унгария. Луиз Глюк е учила в колежа "Сара Лорънс" и в Колумбийския университет, но не получава дипломи. Преподавала е английски език в Уилямс колидж в Уилямстаун (Масачузетс), в "Йейл", Бостън и Айова, колежа "Годард" във Върмонт. От 2004 г. е хоноруван преподавател в Йейлския университет, член е на Американската академия за изкуства и литература, канцлер е на Академията на американските поети от 1999 г., член е на Американското философско общество. Носител е и на титлата "Поет лауреат на САЩ" (2002 - 2003).

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...