Световната и западноевропейска литература са на път да бъдат допълнително съкратени в учебните програми. 

Все още има шанс това да спре, каза пред БНР проф. Амелия Личева, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 

"До 28-ми е обявено време за някакви реакции по промените. Така че все още би могло да се върне поне старото положение. То не е добро. Западноевропейската литература по принцип е много малко застъпена, но поне да падне тази изборност, която се предлага в момента".

Олекотяването на учебната програма се оправдава с това, че така децата ще имат повече време в следващите класове да се готвят за външното оценяване след 10 клас и след това за матурата, обясни проф. Личева в предаването "Преди всички". Според нея обаче това е абсурдно.

 "Това концентриране на матурата само върху българска литература е дълбоко провинциално и е нещо, което отдавна трябваше да бъде променено", смята тя. 

Според нея ако западноевропейска литература влезе във въпросите за матурите, тогава ще има и повече шанс да се разшири обема на произведения, които да се учат. 

"Ако човек се формира през такива текстове, ако достатъчно е прочел, ако училището му предлага тези модели, има по-голям шанс той да има едни спирачки - и в говоренето си, и в мисленето си, и в действията си. Разбира се, винаги ще има изключения. Но няма друг начин, който да е измислен. Голямата литературата, голямата хуманитаристика са тези, които по някакъв начин култивират", отбеляза проф. Личева.

Според нея е време за протест в защита на западноевропейската литература и изучаването й в училище.

 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл тук

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Животът е скандали, мъка, разочарование, любов и саможертва, златни залези и черни бури.“

Лорънс Оливие, роден на 22 май преди 117 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.