Проф. АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА - декан на Факултета по славянски филология в Софийския университет "Св. Климент Охридси", на кръглата маса "Литературата не е музей".
Мисля, че е важно да вкараме българското училище в ХХI век и това да стане чрез обучението по литература. Това е начинът да спечелим децата като читатели. Литературата, която е съвременна, говори за проблемите на света, говори за екология, за изкуствен интелект и какво ще се случи с човешкото. По този начин можем да провокираме интереса на децата и да ги задържим като читатели,
Изключително важно е да вкараме повече градска литература, ако вкараме голямата градска литература, включително българска, защото имаме много образци в това отношение, отново може да провокираме тази чувствителност, която очакваме от децата. Няма защо да се страхуваме от това да има много жанрове и да се започне с неща, с които всички сме започвали като читатели - криминални романи, трилъри, фентъзи, фантастика. Не е страшно да оставим да се четат подобни текстове.
Голям дефицит в програмите по литература е липсата на чуждестранни автори, твърде малко са те на фона на цялото обучение. Франция си позволява съотношение 50 на 50 и от това французите не са станали по-малко французи, и не са загубили своята национална идентичност. Ако си позволим да вкараме повече чужди автори, българската литература ще получи по-съществен контекст, ще могат да се правят паралели, а и съвременният патриотизъм не е национализъм. Той е толерантност към другия, освен към своето.
Литературата не е само нещо, което ни доставя естетическо удоволствие, или ни помага да прекараме добре свободното си време, или ни спасява от скуката, както казват някои от големите писатели. Литературата провокира абстрактното мислене и това са го казали много големи математици и физици. Тя ни кара да мислим за реалния ни свят, но и за всички възможни светове, кара ни да мислим за себе си, но и за другите. Литературата стимулира критическото мислене, емпатия и ни кара да четем разкази, които говорят за миналото, за настоящето, но и които ни помагат да се справим с бъдещето. Литературата може да култивира тези ценности, които са ни важни, и които ще направят от учениците граждани на една нормална държава.
