SKIF препубликува коментара на проф. Амелия Личева - декан на Факултета по славянски филологии на СУ, по повод изявление на ръководството на Съюза на българските писатели (СБП) срещу Джон Малкович и постановката му в Народния театър по пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът.
---
АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА, фейсбук
Можеше да е смешно, ако не беше нелепо. След като преди време българската църква почти анатемоса Мадона при идването й у нас, сега именуващите се Съюз на българските писатели гонят от България Джон Малкович, осмелил се да постави – забележете – една комедия, в която действието се развива в България, и то преди повече от сто години. Защото, да – „Оръжията и човекът“ е комедия и само персони с огромни комплекси могат да видят в нея нещо обидно за България и българите. Пиесата на Бърнард Шоу, която между другото преди няколко години беше публикувана от Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, но явно господата писатели са я проспали, е умела комедия, която работи със стереотипите, за да осмее прекаленото перчене с европейската префиненост, с манията по цивилизованост, все неща, които в сходно време са обект на сатира и от страна на българските драматурзи.
Достатъчно е да споменем „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников. А защо са избрани българите ли? Много просто – те по това време се оттласкват от Ориента и обявяват своя път към Европа и Шоу гледа с лека насмешка към този патос, доведен до карикатурност. Ама имало в пиесата, че българите не се къпят, ама се намеквало, че не са много образовани. Господа от казионния съюз, вие не познавате ли законите на комичното? И най-вече, не ви ли е известно, че комедията обича стереотипите и че тя с еднаква сила се надсмива над всички в името на по-висшите си цели? Комичният свят е свят на типажи и само литературни профани могат да буквализират така, както го правите вие.
Ако бяха чели внимателно текста, протестиращите щяха да разберат, че зад любовната история и комичните ситуации стои всъщност нещо много по-силно като послание, и това е антивоенният патос на пиесата на Шоу. Така че вместо да говорят за „зъл цинизъм“ и „гавра с жертвите” от войните около Съединението, казионните български писатели можеха да прочетат апела на Джон Малкович към отрицание на всяка война. Но предразсъдъците замъгляват съзнанието. Комплексите виждат злоба там, където има смях, виждат оскърбления там, където ги призовават да гледат с лекота на стереотипите и даже да ги развенчават. У всеки народ може да се открият черти, по адрес на които не би била излишна малко самоирония. Нещо повече, пиеси като тази показват и как не бива да гледаме на другия, как не бива да етикетираме, как снизходителното отношение никога не е добър учител. Не случайно в пиесата на Шоу българското и европейското на финала се сговарят и постигат единение.
Мантрата с отродителството казионният СБП повтаря вече повече от 30 години. Само че, неуважаеми господа, патриотизмът не е равнозначен на национализъм, кухи клишета и още по-кухи обвинения. Днешният патриотизъм, който вие никога няма да изпитате, стъпва на космополитното, не етикетира другите, умее да се надсмива над родните кривини и цени таланта във всички негови измерения.
