SKIF публикува словото на проф. Амелия Личева, произнесено на 1 октомври в Аулата на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по случай тържественото откриване на новата академична 2026/2027 година.
Скъпи първокурници,
Всички знаем дефиницията – университетите, още от създаването си през 11-12 в., са място за предаване, получаване и споделяне на знание. Затова в някаква степен и модерният университет е продължение на училището, от което идвате. Продължение, макар и по-различно. Тук дисциплината отстъпва на свободата, личната ви отговорност става по-голяма, изборите стават все по-осъзнати, плановете директно засягат бъдещия ви живот на зрели хора. Затова и се залага много на проактивността и самоинициативата.
Разбира се, може да ми опонирате, че така е било в миналото, а днес ИИ може да ви отмени в това да бъдете персонално активни, че той може да свърши много неща вместо вас - да ви синтезира и обобщи информацията, да ви напише текстовете, да ви даде идеи. Изобщо, защо да учите и знаете, след като през него всичко, което попитате, ви се резюмира за секунди. Да, той е бърз, достъпно му е цялото знание и ние го съзнаваме. Не е нужно да влизаме в ролята на детективи или отрицатели. Знаем, че лесният начин е на клик разстояние. И изкушението е силно. Само че това ли искате за себе си? Платон, който е един от първите, които говорят за заплашената и ленивата памет, призовава да не се загърбва устното за сметка на писменото слово. Днес, векове по-късно застрашено вече е писменото слово, защото ИИ овладява стилове, захранват го не само със съвременните заглавия, но и с наследството на редките книги. И да не продължавам. Следователно при тази нова заплаха, ако му се предадем и се откажем от личните усилия да учим, да трупаме знания и да ги ползваме по предназначение, тоест да развиваме функционалната си грамотност, това може да ни коства страшно много, може да ни коства нашата човешка идентичност.
Но вие, скъпи студенти, щом сте избрали Университета, разбирате това. Да се изграждате като знаещи хора е привелгия и пребиваването в университета трябва да ви мотивира за смисъла на тази ценност. Вие трябва да се състезавате с ИИ и да имате самочувствието, че сте по-добри от него, че колкото и да се развива той, ще можете да го уловите, че понякога греши, манипулира, че е повърхностен и работи с клишета. Вашата индивидуалност, но подкрепена със знания, е онова, което следва да развивате, за да бъдете успешни.
Освен място за готово знание, Университетът е и място за споделено знание. Това означава, че вие ще слушате лекции, ще получавате въпросното готово знание, но и ще задавате въпроси, ще изразявате мнение. Може да критикувате и да отричате, но трябва да го правите винаги аргументирано. Хейтът не е академичен стил. Академичният стил е с лице и с мотивирана позиция да аргументираш както съгласието, така и несъгласието си. Създавайте своите общности, ходете по срещите с писатели и учени, които се организират в СУ. Тук са били Харолд Пинтър, Умберто Уко, Жак Дерида, Марио Варгас Льоса, Дубравка Угрешич, Олга Токарчук, Орхан Памук, миналата година беше Стивън Пинкър. С хора от този калибър трябва да водим разговори за света днес и за света утре. И да помним света от вечра в техните интрпретации. Това е живото знание, което Униврситетът предлага и което е привилегия, която никоя виртуална реалност не може да ви осигури.
Пак казвам, не бъдете лениви потребители на информация. Качественото университетско образование не е просто да складирате тази онформация, която много бързо се забравя, то е в придобиването на способността да мислиш. Ако днес искаме да имаме бъдеще като човешки същества, ние трябва да запазим профила на човешкото същество като търсещо, питащо, съмняващо се. То може да греши, но и се учи от грешките си, започва отначало, открива нещо, което не е знаело вчера и което ще създаде с любов утре. Всичко това става, когато преминеш през университетското образование и вземеш най-доброто от него. Ще го усетите. Надявам се, че на завършване ще оцените годините, прекарани тук, като едни от най-хубвите ви – и заради личното израстване, и заради средата и приятелствата.
Виждате, че дотук ви говоря малко за университета, малко за света навън и това не е случайно. Вие всички знаете, а ако не го знаете, ви предстои да го чувате многократно – университетът е автономен. И това го прави защитено пространство, в което ние сме свободни. Но не бива да си го представяме като някакъв изолиран остров. Пък бил той и на духа. Университетът не е Вълшебната планина на Томас Ман или Касталия от „Игра на стъклени перли“ на Херман Хесе. Не е и място, в което получаваме амнезия. Затова академичните среди говорят, спорят, защитават позици, от тях излизат хора, които заемат публични постове, стават учители, журналисти, понякога политици.
Не просто в България, погледнато откъм ситуацията в света, е важно да сме съвестни, активни граждани. С ясни виждания. Казах, че Университетът е автономен. Това ни гарантира свобода, плурализъм, тук не се прследват различията. Но това не означава свободия, означава една вътрешна мяра. Означава да сме достойни за свободата, която той ни гарантира. Затова е важно да ни интересува какво става навън, да имаме мнение, да бъдем активни. Не казвам, че трябва да политиканстваме, но казвам, че трябва да бъдем активни граждани. И не на последно място, да покажем, че призванието и на съвременния университет, в това число и на Софийския, е да създава елити, колкото и да е омразна тази думи за някои, колкото и да се говори за криза на елитите. Да се създава елит не означава да се появяват някакви хора, които са високомерни, които мечтаят за привилегии и затворени общества. Означава да се създава елит като прослойка, която да движи и тласка обществото напред. Елитът е образован, има култура, споделя високи вкусове и ясни ценности, той съблюдава едни морални граници, които никога не бива да се преминават. Е, това е нашата мисия – да излизате от Софийския унивреситет като част от този елит.
Вие можете да изповядвате различни идеи, да споделяте различни позиции и вярвания, но има неща, по които като университетски хора, трябва да имаме консенсус. А именно - да отстояваме истината и да не лепим етикети, да не си служим с фалшиви новини и да не залитаме по конспиратвни теории, да зачитаме правата на другия, да можем да го срещаме без алергия, както пледира един от важните мислители на 20. век Еманюел Левинас. Да сме благодарни, че сме част от Европа, която винаги се е стремила да бъде територия на духа и правото. Нали знаете какво казва Монтескьо, Европа е там, където няма деспотизъм. Иска ми се да попивате този дух, защото нашата Алма матер е европейски университет. Да бъдете бдителни към насъскването на омраза. Още един съвременен философ, когото много ценя, Джани Ватимо е известен с теорията си за „слабата мисъл“. Какво означава това? Това е мисълта, която се отказва от претенцията, че притежаваме последната истина. Слабата мисъл знае, че светът е сложен, че човекът е сложен, че една гледна точка никога не изчерпва цялата действителност. Затова «слабата мисъл» е тази, която внушава, че трябва да се живее с другия, тоест, знае ценността на разговора, изслушването, плурализма. Това, разбира се, не означава, че всички твърдения са еднакво верни. Не означава, че фактът и измислицата са равнопоставени. Не означава, че истината няма значение. Означава нещо много по-трудно: трябва да защитаваме своите убеждения, без да превръщаме различаващия се от нас в свой враг и без да унижаваме различния. Това е едно от най-трудните умения, които университетът може да ви даде. Но е гранция, че ако го усвоите, ще бъдете елитът, от който толкова много се нуждаем в България.
Добре дошли в Софийския университет.
Добре дошли във Факултета по славянски филологии.
На добър час!
