Детска книга, илюстрирана от дъщерята на Христо Комарницки – Моника (18) и написана от репортерката на в. „Сега” Таня Петрова (37), търси финансиране. Това се разбра от съобщение на карикатуриста във „Фейсбук”.

„Тъпърчетата и поспаланко” търси финансиране с представяне на английски в сайта wemakeit.com. На него е публикувано видео, в което авторките се представят и показват и книжката си. Те я рекламират на английски със заглавието „The Patter-mice & Sleepyhead”, което е заявено като поредица. 

Като за начало Моника Комарницка и Таня Петрова търсят финансиране от 2000 евро за 1000 броя тираж. Те обясняват, че се нуждаят от подпомагане, тъй като българският книжен пазар е малък, а още по-трудно е, когато става дума за пазар на детски книги. „Доминират преводните издания и инвестирането в български заглавия е рядкост”, твърдят авторките. От посланието им се разбира, че Моника Комарницка е поела по трудния път на илюстратора, за което се запалила, когато направила първата си коледна картичка. 

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...