ХРИСТО КОМАРНИЦКИ, "ФЕЙСБУК"

Ако живееш на Територията, най-добре да си умрял. Тогава живот ще си живееш! Понеже българите са царе на посмъртните почести и салтанати. Цяла седмица ще говорят благо за тебе по телевизорите, шербет ще се лее - чак да ти се догади, може даже и национален траур да ти направят, тридневен.

Защо бе, племе загубено и наведено, защо не си уважаваш хората, които заслужават, приживе???

Защо сега лееш крокодилски сълзи за Боян Петров, мир на духа му, а само преди няколко месеца позволи на министъра на околната среда да се изгаври с идеите му за Пирин? Защо не издигнахте Боян Петров за министър на екологията, или на младежта и спорта?

Защото там трябва да турите някой гнусен мазен тип, който да врътка далаверите. Свестните хора ние само ги миришем!.

Защо за един Кристиян Таков, Бог да го прости, - блестяща личност, юрист и човек, не намерихте място в управлението на България? А се редихте на опашка да го видите вече мъртъв...

Отвратителна е тая работа, лицемерна и пошла.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора