Христо Раянов (29) е завършил „Журналистика“ и „Литература – творческо писане“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е докторант по литература и кино. Писал е сценарии за „Откраднат живот”, „Сървайвър България”, „Столичани в повече”, „Най-хубавите години от нашия живот”, „Комиците”, „Нека говорят”, „Българските следи” и е автор на публикации в списанията „Гранта България” и „Страница”. Печелил е националната награда за дебют „Южна пролет“ в категория „Проза“ за сборника с разкази „Трудният начин“ и трета награда от конкурса „Рашко Сугарев“ на фонд „13 века България“. Негови разкази са преведени на хърватски език в сборника „Антология на съвременната българска литература“, а през 2015 г. става част от първия англоезичен каталог „Съвременни български писатели“. „Ами ако? България на три морета” е втората му книга”. Раянов даде интервю специално за читателите на skif.bg

-------

Какво Ви провокира да напишете книгата „Ами ако? България на три морета”?

- Разговор с главния редактор на издателство „Софтпрес“ Димитър Риков. Забавният поглед върху несбъднатото в българската история и култура изглеждаше доста интригуващ и впоследствие напълно оправда очакванията за благодатни теми.

Подзаглавието на книгата е „Истините за българската народопсихология”? Какви са те?

- В книгата съм давал примери и насоки, нека всеки читател сам да ги формулира за себе си. Така ще е по-истинско, отколкото да дам наготово собствени дефиниции. 

Завършили сте журналистика. Какво Ви отказа от тази професия?

- Не беше за мен. Липсваше ми хъс, амбиция и търпение за тази работа. Въпреки това с огромна любов си спомням за времето, прекарано във вестник „Сега“ и страхотния екип, с когото имах удоволствието да работя. 

Книгата Ви е илюстрирана от най-смелия художник в България – Христо Комарницки. Разкажете за работата си с него.

- И писането, и рисуването са самотни занаяти. Нямахме много лични срещи. Но от получения резултат смея да кажа, че вдъхновението от работата на другия е било взаимно. Христо Комарницки е страхотен професионалист, изключително креативен и безстрашен в работата си. Има много какво да се научи от него.

Защо българите се разделиха на патриоти , по-малко патриоти, соросоиди, путинисти и т.н.?

- Про и анти Източната римска империя, про и анти Османската империя (колко народ въстава и колко си стои по къщите?!), про и анти Руската империя, про и анти Централните сили, Оста и СССР. Разделението ни е национален спорт. Яд ме е само, че хубава дума като „патриот“ е изцедена от смисъл. По-правилно е сега да се казва „партиот“. 

Какви сме в крайна сметка според Вас? Кой е българският национален комплекс?

- Ако перефразираме мотото на ЕС – ние сме „Разединени в многообразието“. Колкото до комплексите – не само ние като народ имаме такива, нека да не се изкарваме баш най-лошият човешки материал. Нито си пренаписваме историята, нито хвърляме журналисти в затвора, нито имаме неонацистка партия в парламента... И тези примери са само от съседните ни държави, да не подхващаме и по-далечните!  Проблемът ни не е в националните или индивидуалните комплекси, а че сме се вторачили само в тях. 

Кой е най-големият проблем на държавата? Корупцията ли?

- Сещам се за една стара руска крилата фраза: „У нас има само два проблема. Но всеки ден са различни.“

Бай Ганьо е фундаментален образ в литературата ни, а и не само. Критичните статии върху героя на Алеко могат да се съберат в няколко книги. Кой български политик  най-бързо влиза в цървулите му?

- Имам чувството, че си имат график. Месец-два единия, после месец-два другия и така, докато свършат. После – пак отначало. Все пак Бай Ганьо е космополит, не е лесно да си му в обувките, пардон – в цървулите (макар че някои екземпляри доста се стараят).

И хумористите се изчерпват. Как се борите с творческия блокаж? 

- Пиша. 

Имате ли чувството, че политиците взимат хляба на хумористите?

- Уил Роджърс за пръв път изказва тази мисъл преди стотина години. Но аз не съм особено съгласен. Те просто вдигат летвата, отправят предизвикателство. Един вид, помагат ни да се усъвършенстваме.

Българският ефир се наводни с цинизми и битовизми, които дразнят интелигентните хора. Какво мислите за това?

- Сбъркана работа. Ни хлябът ни - хляб, ни зрелищата ни – зрелища. 

Щастливеца е нямал пари за цигари, но е в паметта на народа. Радой Ралин побърка комунистическия режим с „лютите си чушки”. Райко Алексиев плаща с живота си за правото си да осмива политически недъзи. Сега опасно ли е да осмиваш злобата на деня? 

- Ако се съди по западния модел – опасно е. Все пак преди няколко седмици комикът Ян Бьомерман го осъдиха в Германия заради надхвърляща добрия тон (но дали наказуема?!) сатира. В Щатите пък Доналд Тръмп се захвана да съди водещия Бил Мар заради един майтап. Югоизточният модел пък изобщо не е за коментиране. Хуморът винаги е таралежът в копринените, късащи се по шевовете и не особено чисти гащи на силните на деня.

Снимки: Манол Дончев