Карикатуристът Христо Комарницки във "Фейсбук":

"Единствените български художници, които ни показват българските телевизори, по една случайност в свободното си време са премиери или министри."

Бел. ред. Медиите се скъсаха да хвалят художническите умения на премиера Бойко Борисов, спортния министър Красен Кралев и министъра на културата Вежди Рашидов. Последният дори си нареди на изпроводяк собствена изложба в държавната галерия.

Комарницки написа и наблюдение за актьорите по повод силната реч на Мерил Стрийп:

"Винаги, винаги, винаги си давайте ясна сметка къде живеем. Единствената страстна, гражданска позиция, която можете да чуете от български актьор, е безкрайната благодарност на Христо Мутафчиев към Министъра на културата и ЛИЧНО към ПРЕМИЕРА БОРИСОВ."

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки

за свобода, правдини. 

Цветан Радославов, автор на оригинала на българския химн, роден на 19 април преди 162 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.