Божидар Димитров, директорът на Националния исторически музей, е подал заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие поради придобитото от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобщи министерството на културата.

Министърът Боил Банов дори вече бил подписал заявлението и то влиза в сила на 1 ноември.

Димитров е несменяемият директор на НИМ, въпреки че отдавна е навършил възраст за пенсия. През последните години имаше и подписка за пенсионирането му. 

През годините той се забърка в купища скандали, държеше се грубо с журналисти - последният случай е преди броени дни във връзка със средновековната църква в с. Беренде. 

Димитров е основният инициатор на заливането с бетон и изграждането с итонг на старините, което е пълен кич и бутафория. Негова е заслугата правителствата на Бойко Борисов непрекъснато да отпускат пари за съсипване на културното наследство.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 100 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.