Божидар Димитров, директорът на Националния исторически музей, е подал заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие поради придобитото от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобщи министерството на културата.

Министърът Боил Банов дори вече бил подписал заявлението и то влиза в сила на 1 ноември.

Димитров е несменяемият директор на НИМ, въпреки че отдавна е навършил възраст за пенсия. През последните години имаше и подписка за пенсионирането му. 

През годините той се забърка в купища скандали, държеше се грубо с журналисти - последният случай е преди броени дни във връзка със средновековната църква в с. Беренде. 

Димитров е основният инициатор на заливането с бетон и изграждането с итонг на старините, което е пълен кич и бутафория. Негова е заслугата правителствата на Бойко Борисов непрекъснато да отпускат пари за съсипване на културното наследство.

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 293 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...