ВИДКА АТАНАСОВА, "Свободна точка"
В сряда парламентът прие на първо четене спорния Закон за българския език, внесен от националистическата и проруска партия „Възраждане“.
От 47-ото Народно събрание (НС) през 2022 г. насам партията на Костадин Костадинов внася този законопроект във всеки следващ парламент. Едва в 52-ото НС обаче той получи достатъчно подкрепа, за да бъде приет на първо четене – с гласовете на управляващата „Прогресивна България“ (ПБ) и депутати от други партии.
„За“ гласуваха 121 депутати от ПБ, 11 от „Възраждане“, 18 от ГЕРБ, един от „Демократична България“ и двама от „Продължаваме промяната“. Общо 153 народни представители подкрепиха проекта.
Гласуването се състоя след президентските избори, спечелени от Илияна Йотова, подкрепена от ПБ и „Възраждане“. По време на кампанията тя неведнъж говори за необходимостта от опазване на българския език и кирилицата.
„Примитивната елементарност“
Въпреки широката парламентарна подкрепа законопроектът срещна критики от учени, юристи, журналисти и политически опоненти. Според тях Конституцията вече определя българския като официален език, а употребата му в различните обществени сфери е уредена в множество специални закони.
„Българският език не е застрашен и няма нужда от закон. Има единствено нужда от политици, които да не го администрират и да не легитимират със собствената си реч езика на омразата и примитивната елементарност.“
Това каза пред "Свободна точка" проф. Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, професор по теория на литературата, критик и писател.
Една от основните критики към проекта е свързана с правилата за надписите в публичното пространство. Той изисква те да бъдат на български език, като допуска изписване на латиница чрез транслитерация, но ограничава употребата на превод на чужд език.
Така например имената на институции и улици ще трябва да бъдат изписани на кирилица, а под тях може да има транслитерация на латиница, например Ministerstvo na vatreshnite raboti или bul. Dzheyms Bauchar. В социалните мрежи и медиите тази възможност беше определена като узаконяване на „шльокавицата“.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов отхвърли тази критика и обвини медиите, че не са разбрали текстовете и разпространяват дезинформация.
„Законопроектът не предвижда изписване на имената на министерствата на латиница“, каза той.
Но какво предвижда проектът на „Възраждане“
Законороектът регламентира употребата, опазването и насърчаването на българския книжовен език и българската форма на кирилицата в публичната сфера.
Той въвежда изисквания към държавните институции, публичната комуникация, образованието и електронната среда. Предвижда се и държавен стандарт за шрифтове на кирилица.
За сравнение, в момента сайтовете на парламента, президентството и Министерския съвет (МС) поддържат руската форма на кирилицата. Този на сайта на „Възраждане“ – също. Сайтът на "Свободна точка", например, използва българска кирилица.
За координацията на езиковата политика се предлага създаването на Консултативен съвет към Министерския съвет с експертно-консултативни функции.
Проектът урежда и употребата на транслитерацията. Тя трябва да бъде изписана под текста на кирилица и да следва правилата на действащия Закон за транслитерацията. Основното изискване е съобщенията, обозначенията и надписите в публичното пространство, включително върху сгради, превозни средства и униформи, да бъдат на български книжовен език.
Допълнителна употреба на чужд език и транслитерация се допуска при търговска и туристическа дейност, при официална комуникация с чужди страни и в случаите, предвидени в специален закон.
Според проф. Личева предвиденият в проекта контролен механизъм „лесно може да се превърне в цензор“, а „смехотворната идея за транслитерацията ще ни направи още по-негостоприемни към чужденците и ще задълбочи неграмотността“.
„Никой не ти дава информация, никой не ти обяснява какво следва“
„Като знам какви абсурди преживявам всеки път в Министерството на външните работи в София, когато подновявам картата си за пребиваване в България…“, пише Памела Качмарек във Фейсбук.
Тя е чужденка, която живее и работи в България. Въпреки че знае български, среща трудности при общуването си с институциите. Разказва, че охраната на министерството подвиква на чакащите чужденци:
„Гише 6!“, без да им обяснява за коя услуга става дума. Затова тя превежда на останалите какво казва служителят.
„Никой не ти дава информация, никой не ти обяснява какво следва, а при всяко ходене се оказва, че трябва още някакъв документ. Попълваш различни формуляри на български. Включително трябваше да направя ксерокопие на кредитната ми карта и да напиша ръчно „Имам достатъчно средства да пребивавам в страната“.
„Представям си какъв кошмар е за чужденците, които изобщо не знаят езика. Така че да, нека махнем и малкото надписи на английски, за да подобрим нещата“, заключва тя.
„Законът за кирилицата или Законът за шльокавицата?“
„Шльокавица“ е жаргонно название за изписването на български език с латински букви, цифри и други символи. Това изписване стана популярно с появата на първите мобилни телефони, които можеха да изпращат съобщения само на латиница.
Именно възможността за транслитерация на български думи с латински букви предизвика най-широк обществен отзвук след приемането на законопроекта.
Критиците отбелязват противоречието в опита да се ограничат надписите на английски език, докато в същото време се допуска българският текст да бъде изписван и с латински букви.
„Този закон не просто би бил инструмент за административен контрол, но с налагането на шльокавицата ще подкопае още по-силно езиковата култура на гражданите. И не на последно място, шльокавицата ще препъне всички чужденци, решили да посетят държавата ни.“
Това пишат група български писатели и поети в отворено писмо до Народното събрание. Сред подписалите са Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Здравка Евтимова, Пламен Дойнов, Мирела Иванова, Радослав Бимбалов, Амелия Личева и Георги Господинов.
„Това ли искаме? Изолация“, питат те и призовават депутатите да спрат законопроекта.
Институти от БАН също са против
Друг спорен елемент е предвиденият задължителен държавен стандарт за българската форма на кирилицата в електронната среда, софтуера и сайтовете на администрацията. Критиците смятат, че текстовете не обясняват достатъчно ясно как държавата ще наложи тези изисквания в среда, в която се използват международни графични и дигитални стандарти.
Институтът по български език (ИБЕ) към БАН определи текстовете като непрецизни и несъстоятелни в научно отношение.
„Езикът е естествено възникнала знакова система, която функционира в обществото. Той се развива и променя по собствени закони, които могат само да се анализират от специалистите, но не и да се регулират с административни мерки“, пише ИБЕ в становище към законопроекта.
Институтът за литература към БАН също излезе с отрицателно становище. В него се изтъкват прекомерната рестриктивност на предложенията, административната сложност и рискът от създаване на неясни и нефункционални правила.
Според учените вместо това трябва да се търсят решения на реалните проблеми в образованието и употребата на българския език.
„Това не е първи опит да се прокара подобен закон. Имаше няколко опита от „Възраждане“, помня един такъв и от страна на „Атака“ и Волен Сидеров преди години. Но това е първи случай, в който от Факултета по славянски филологии не е искано становище“, каза проф. Личева.
Политическа благодарност?
По думите на Личева проблемът в законопроекта е и „общият националистически патос, който подобен закон подхранва в една държава като нашата – със слаба гражданска култура и къса демократична традиция“.
„Така че нека не ни дават за пример Франция“, добавя тя.
Вносителите на законопроекта посочват френския модел като доказателство, че защитата на националния език чрез закон е съвместима с правото на Европейския съюз, когато е ограничена до публичната сфера.
Широката подкрепа за проекта от страна на ПБ предизвика и коментари за възможна политическа размяна на подкрепа. Наблюдатели и анализатори свързват гласуването с приключилите президентски избори и подкрепата, която „Възраждане“ даде на Йотова на балотажа срещу Андрей Гюров. Според тази интерпретация гласовете на ПБ за законопроекта могат да се разглеждат като политическа благодарност.
По време на предизборната кампания Йотова неведнъж говори за необходимостта да бъде опазен българският език и кирилицата. Кандидатът й за вицепрезидент Кирил Вълчев пък стана известен с изказването, че много му се иска „на следващите президентски избори да не си говорим с арабски цифри, а да си говорим с българските букви“.
