Църквата "Свети Петър и Павел" в с. Беренде ще бъде реставрирана на място - директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров се отказа от абсурдната си идея храмът да се премести в София. 

„Снощи ми се обади кметицата по културата и каза, че ще направят всичко необходимо да направят път. Там е истинският проблем, не е проблем реставрацията на стенописите. Аз вече имам опит, реставрацията на стенописи не струва много. Няма хубав път, за да може да отиде автобус с туристи, иначе черен път има. Тя е на равнището на Боянската църква като качество на стенописите и дори са по-ценни с това, че са 50 г. по-стари и, че там е единственото изображение на българския цар Иван Асен II. Това означава, че той би трябвало да е ктитор на тази църква, тъй като той не е светия и не е редно светско лице да бъде изобразявано. Тя е гробищна църква, в нея се опяват за последен път покойници, в средата на средновековно гробище е. Значи той е бил ктитор на тази църква, което е малко загадъчно. Не е престижно един цар като Иван Асен да бъде ктитор на една малка гробищна църква", обясни Димитров пред bTV.

Според него реставрацията няма да е скъпа: "165 000 лв. струва Боянската църква, която е много по-голяма от тази.”

Истинската причина за отказа на Димитров да мести безценния паметник не е известна. Местните хора се възпротивиха твърдо, както и специалисти, защото средновековният градеж едва ли щеше да издържи преместването, а стенописите щяха да бъдат най-малкото силно увредени. 

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...