Църквата "Свети Петър и Павел" в с. Беренде ще бъде реставрирана на място - директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров се отказа от абсурдната си идея храмът да се премести в София. 

„Снощи ми се обади кметицата по културата и каза, че ще направят всичко необходимо да направят път. Там е истинският проблем, не е проблем реставрацията на стенописите. Аз вече имам опит, реставрацията на стенописи не струва много. Няма хубав път, за да може да отиде автобус с туристи, иначе черен път има. Тя е на равнището на Боянската църква като качество на стенописите и дори са по-ценни с това, че са 50 г. по-стари и, че там е единственото изображение на българския цар Иван Асен II. Това означава, че той би трябвало да е ктитор на тази църква, тъй като той не е светия и не е редно светско лице да бъде изобразявано. Тя е гробищна църква, в нея се опяват за последен път покойници, в средата на средновековно гробище е. Значи той е бил ктитор на тази църква, което е малко загадъчно. Не е престижно един цар като Иван Асен да бъде ктитор на една малка гробищна църква", обясни Димитров пред bTV.

Според него реставрацията няма да е скъпа: "165 000 лв. струва Боянската църква, която е много по-голяма от тази.”

Истинската причина за отказа на Димитров да мести безценния паметник не е известна. Местните хора се възпротивиха твърдо, както и специалисти, защото средновековният градеж едва ли щеше да издържи преместването, а стенописите щяха да бъдат най-малкото силно увредени. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„По-добре да се задоволявате с малко, отколкото да имате злато и студено сърце!“

Вилхелм Хауф, германски писател, роден на 29 ноември преди 221 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие