Сайтът "Дневник" публикува репортаж от с. Беренде, чиято църква директорът на Националния исторически музей иска да пренесе в София с кран. Вижте мненията, които медията събра по въпроса: 

"Уважавам г-н Димитров, но тази църква от векове е там. Това е светото й място", заяви кметският наместник Валентина Тошева. Според нея мястото може да е труднодостъпно, "но хората имат вяра". За бъдещето на храма й предстоят разговори със заместник-кметицата на Драгоман Лидия Банкова, която също иска той да бъде реставриран на място.

Според изкуствоведа проф. Елка Бакалова, написала монографията за "Св. Петър и Павел", намерението за местене трябва да бъде консултирано с църквата, общината и НИНКН. "Става въпрос за недвижима културна ценност и само идеята да се движи, е нелепа. Със сигурност, при едно преместване, стенописите биха били увредени. Решение и действия задължително трябва да се предприемат, но не по преместването, а по консервирането на църквата на мястото, свързано с нейната истинска история. Отбелязвам, че консервацията и рестварацията на архитектурата и стенописите на църквата при с. Беренде ще изисква много по-малко средства отколкото пренасянето й", казва тя.

"И аз искам параклис и свещеник на всеки космически кораб, но това е просто идея", пошегува се архимандрит Василий от Софийската митрополия.

 

АБСУРД 

Църквата я няма в кадастъра

"Като учредител на фондацията и църковното настоятелство, внесох проект за възстановяване на покрива в НИКНКН за одобрение, там проектът престоя една година. Междувременно се установи, че проектът няма как да се съгласува цялостно, тъй като църквата в Беренде просто не съществува в кадастъра на община Драгоман. На практика част от територията на църквата се намира в горски фонд, а другата в земеделска земя. Непосилно е за нас като църковно настоятелство да разрешим казуса, а от община Драгоман няма предприети конкретни действия. Това обяснява и липсата на видима и градивна дейност от наша страна до момента. Какъвто и да е проект не може да бъде изпълнен, дори и при наличие на средства за това, защото нужната документация не може да бъде комплектована. Няма скица, няма сграда и няма гробище към нея", обяснява Венцислав Аспарухов, който от години се бори за спасяването на църквата. 

 

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.