КОНСТАНЦА ИЛИЕВА от "Фрог" в разговор с АРБЕНА КОЛЕВА

Разрухата в Народния ни театър е огромна, най-страшното е, че голямата част от хората не я виждат. Струва ми се, че и министърът на културата не вижда тази разруха. Аз съм изключително разтревожена, защото това,  което се случва е подмяна на стойностите на България.  

Може би много хора не знаят, но и Тодор Колев подобно на Александър Морфов е бил уволнен дисциплинарно. Да, но това се е случило в едни години, в които той нямаше тази известност, която придоби по-късно. От друга страна подмяната на стойности, която се случва в момента е много по-зловеща, защото все си мислех, че нещо сме постигнали като общество, но се оказва, че нищо не сме постигнали. Когато най-талантливият бъде уволнен, това означава, че както управляващите, така и нашето общество трябва много да се замисли. 

Теди Москов в две от своите интервюта даде много добър пример: “Не може да изгониш Меси, за да изгониш Меси, ти трябва да си луд.

Ето че в тази лудница и в този ъпсурт, продължаваме и не знам докога ще продължим да живеем. Това наистина е ужасно. 

Да не говорим за това, че от театъра са елиминирани много хора, които от години са завеждащи отдели на служби в театъра, които хората не познават и публиката не вижда тяхната работа, но тя е от изключителна важност. Бих казала, че понякога тяхната работа е толкова важна, колкото е важен и актьорът. Без тези хора ние не можем. 

Ако на мястото на някой, който е работил 25 години сложим 4-ма нови служители, които са от тази година в театъра, в никакъв случай те не могат да заместят работата на този човек, който е бил 25 години. Най-малкото защото той е имал погледа, участвал е.

Майка ми като една не толкова известна актриса и звезда, но труженик в театъра бих казала, когато работехме със Сашо тя казваше:” Гледат ли службите отстрани? Аз й казвах, че гледат, колкото и да е странно това, но тя ми отвръщаше : “Значи ще стане спектакъл!”.

Те са хората, които разбират най-добре театъра в неговата същност. Когато махнеш тях, това разрушава театъра отвътре. Отвън е ясно. Хората, които са гледали спектаклите на Сашо, са наясно с голямата разруха, но вътрешната разруха в крайна сметка никой не я забелязва. Затова казвам, че театърът е в криза, от която ще са му необходими години да се възстанови. 

Много хора застанаха на позиция, която защитава Сашо и сред тях са голяма част от нашите интелектуалци. Теди Москов ме възхити, преживях лично неговото изказване. Когато бях в своя пубертет, Стиви Уондър написа едно парче, в което се казваше “Рей Чарлз е велик". Тогава си казах: “Господи, как може да има такава широта на мисленето!”. Същото направи и Теди.

Никога не съм си мислила, че в България някой, ще каже нещо подобно за друг. Изключително впечатлена и обнадеждена съм от неговата позиция. Благодаря му!"

 

„Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.“

Дж. М. Кутси, южноафрикански писател, роден на 9 февруари преди 85 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...