Пиесата "Хъшове" на режисьора Александър Морфов вече няма да се играе на сцената на народния театър "Иван Вазов" докато Мариус Донкин е директор на театъра. Това заяви в открито писмо до медиите Морфов.

Причината е, че "кандидатът за общински съветник на ДПС Мариус Донкин" се гаври с екипа, отбелязва режисьорът, който преди години бе директор на Народния театър, но напусна поста като знак за несъгласие с управляващите.

"Хъшове" е най-успешната пиеса на Морфов. Тя има вековна традиция да бъде поставяна на сцената на най-знаковия театър в България, изграден и с дарения от страната. Под режисурата на Морфов тази пиеса получи три награди "Аскеер".

С тази пиеса по текст на Иван Вазов през 1904 г. започват представленията на Народния театър. В този театър и до днес стои столът, където е сядал обикновено Вазов - след ремонта той е в бяло и за него не се продават билети.

Пиесата"Хъшове", поставяна от Морфов, има почти 20-годишен живот на сцената, но през изминалите две години не беше в репертоара заедно с другите постановки на Морфов.

"Хъшовете са немили и недраги, но не отчаяни, скитници и голтаци, но горди и свободолюбиви, нехранимайковци за еснафите, герои за потиснатите и унижените. Спектакълът, в който немилите и недрагите ще намерят смъртта си и заедно със свободата за сънародниците си ще извоюват свободен терен и за довчерашните черни души - гешефтарите и спекулантите", се казва в анотацията към пиесата в началото на нейното представяне. Именно хъшовете са тези, които се ангажират с дейност за освобождаване на България от 5 века турско робство.

 Пощенска картичка – снимка на актьорски колектив, изнесъл пиесата „Хъшове“ пред войници на фронта. 1918 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Снобите нямат врагове и затова злословят по адрес на всички с надеждата да си спечелят някой.“

Фредерик Бегбеде, френски писател, роден на 21 септември преди 56 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.