МЕДИАПУЛВратите на кабинетите на директора на Народния театър Васил Василев и на пиарката му Велислава Кръстева отново са надраскани – съответно с надписи "офис" и "приемна" на ДПС. Това е станало в събота вечерта, но случаят не е оповестен в неделя и нищо чудно да бъде потулен в понеделник, когато надписите бъдат изчистени, коментираха пред Mediapool източници от Народния театър, запознати със случая.
Не е изключено от театъра да не съобщят за случая или да отричат, че подобни надписи е имало, тъй като ръководството на институцията няма интерес да раздухва скандала, който по всякакъв начин се опитва да рамкира като "личен" конфликт, при това изолиран.
Автор на надписите отново е режисьорът Александър Морфов, който през ноември предизвика безпрецедентен конфликт в театъра, когато за пръв път надраска вратата на дългогодишната пиарка на Ахмед Доган и бивша народна представителка на ДПС Велислава Кръстева с надписи "ДПС" и "Връзки с обществеността на Ахмед Доган". Изкъртена беше и табелката с длъжността ѝ. Директорът на театъра Васил Василев извика полиция да провери кой е "неизвестният извършител" на "вандалския акт", но Александър Морфов обяви, че той е извършителят. Обясни и защо, като напомни поредната публична поява на Велислава Кръстева до почетния председател на ДПС Ахмед Доган на изборите на 2 октомври, независимо, че поне официално отдавна работи за друга институция – Народния театър.
"Вандалският акт" бързо се трансформира във вътрешно-институционален, между-институционален и политически конфликт, който обаче е все още в "замръзнала" фаза.
Директорът на театъра Васил Василев зае твърдо страната на Кръстева, с която били изградили отлични професионални взаимоотгношения още като зам.-министри на културата в кабинета "Орешарски", без да се интересува от репутацията на институцията, която в момента оглавява и от факта, че емблематични режисьори като Александър Морфов и Явор Гърдев заявиха, че ще напуснат театъра, а главният драматург Захари Карабашлиев подаде оставка още след избухването на скандала през ноември.
Служебният министър на културата Велислав Минеков даде да се разбере, че очаква от директора да предприеме промяна. "Това, което се случи в Народния театър, е абсолютно безобразие, възмутен съм. Ако директорът не извади себе си от блатото, то ви обещавам, че блатото ще е изсушено. Числото освободени вече е впечатляващо, обезщетенията, които са получени, също са впечатляващи", каза Минеков през ноември. И даде да се разбере, че освен проблема с Кръстева, в Народния театър има и други обезпокоителни процеси, поради което поиска от Василев да предостави договори с външни фирми, външни услуги и външно финансиране. Василев отказа с мотива, че начинът, по който са поискани, е незаконосъобразен, иначе той бил готов да съдейства.
Президентът Румен Радев се опита да се възползва от бъркотията, като се срещна с актьори от Народния театър, но явно само за да се снима с тях, без да се ангажира с нищо конкретно, макар че той е шеф на служебната власт.
Междувременно директорът на театъра успя да привлече на своя страна редица именити актьори от трупата, които направиха подписка в негова защита като контраакция срещу други техни колеги, които искат той да напусне заедно със свидната си пиарка Кръстева. Причината за популярността на Василев сред актьорите е, че той се използва умело всички възможни бюджетни врати и вратички, осигурявайки през последните месеци невиждано високи възнаграждения за работещите в театъра; освен това той възстанови "Хъшове" и "НеОдачници", доведе известни чуждестранни режисьори и пр.
През изтеклите два месеца скандалът прерасна и се разрои в няколко различни като нива, посока и важност конфликти, вече станали трудно проследими и трудно разбираеми за обществото.
Пракически основната претенция на Мофров е по отношение на морала. Още след първата акция той ясно заяви: "Аз нямам етническа нетърпимост (в каквато побързаха да го обвинят от ДПС-бел.ред.), аз имам нетърпимост към хора без морал!".
Срещу този морален апел, изразяван със стихийни "вандалски актове" като надписи по вратите, стои непоклатимо директорът, барикадиран зад всички легитимни основания, които му дава постът – автономията на инстуцията, буквата на закона, както и безпорните му умения да обезпечи огромни заплати за персонала - за онзи, който се подчинява и е на негова страна, разбира се, докато неудобните са принудени да напускат.
