Светът е сцена, а всички ние сме … хора с различни дилеми.

Театърът прилича на … оазис.

Хората ходят на театър, защото … забравят кои са и къде са.

O, слабост, твойто име е … забрава.

В театъра мога да устоя на всичко, освен на … неудобни обувки.

Думи, думи, думи (в театъра) … текст, текст, текст.

Животът в театъра е това, което се случва докато … времето навън е спряло.

Най-силно ме впечатляват хората в театъра, които … знаят, че са в театъра.

Всичко в театъра е по-ясно, когато … има добър режисьор и смислен текст.

Свободата в театъра е на върха на … иглено ухо.

Всичките ми театрални мечти могат да се сбъднат, ако … продължавам да играя.

Най-силно ме впечатляват спектаклите, които … са честни и те променят, дори съвсем малко…

На шкафчето в гримьорната ми има … гримове.

Сутрин театърът е … сънено.

Цветът на театъра в полунощ е  … лилав.

НОЩ НА ТЕАТРИТЕ е … удоволствие за всички.

Актрисата е един от 15-те посланици на Нощта на театрите, която ще се проведе на 21 ноември в 15 български града.

Източник: theatresnight.org

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...