SKIF

Рон Хауърд изненадва с този филм и въпросът е защо е толкова слаб. Очевидно отговорът е - каквато книгата, такъв и филмът. Дан Браун се представи изключително слабо с "Ад", а филмовата адаптация надмина нелепостите на книгата. 

Не сме черногледи - в "Ад" има няколко хубави неща. Едното е обичайното прекрасно пътешествие в красиви градове, музеи и храмове. В случая продуктовото позициониране е на туристическите места във Флоренция, Венеция и Истанбул. Но докато в книгата са описани и най-малките детайли на старините там, във филма се поддържа модерното напоследък бясно темпо, та архитектурните красоти остават на втори план. 

Второто хубаво нещо е играта на Том Ханкс, който както винаги прави убедителен образ на проф. Робърт Лангдън. Това обаче не е достатъчно, за да спаси калпавия сюжет, пресилените обрати и пукнатините в историята. Въпреки това - гледайте, всеки филм с Ханкс си струва. 

Третото нещо, крепящо филма, е все още незагубеният усет на Дан Браун да създава загадки и шифри и да впряга главния си герой в разрешаването им. Авторите на лентата не са уцелили мярата и вместо кодовете да са акцентът - така както беше в "Шифъра на Леонардо" (изпипан и като книга, и като филм), са заложили на бясно препускане и виденията на героя. Вместо блестящ анализ и разгадаване на мистериите стъпка по стъпка, вместо разшифроване на ренесансовите артефакти, зрителите трябва да следят кой кого ще изпревари - Лангдън лошите или те него.

Резултатът е второкласен екшън и никаква загадъчност. Трябва да си чел скоро книгата и да имаш пресни спомени, за да си свържеш сам историята - например защо Лангдън краде посмъртната маска на Данте. Хауърд я спестява на зрителите. Подхвърля им един пъзел с множество дупки, които си остават незапълнени до края на филма. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Има едно нещо в този огромен свят, което е сигурно – щастието е за тези, които се опитват да бъдат щастливи. Можем да бъдем аз, вие, всеки друг. Щастието е нагласа на ума, а не на тялото.“

Дъглас Феърбанкс, американски актьор, сценарист, режисьор и продуцент, роден на 23 май преди 139 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.