SKIF

Рон Хауърд изненадва с този филм и въпросът е защо е толкова слаб. Очевидно отговорът е - каквато книгата, такъв и филмът. Дан Браун се представи изключително слабо с "Ад", а филмовата адаптация надмина нелепостите на книгата. 

Не сме черногледи - в "Ад" има няколко хубави неща. Едното е обичайното прекрасно пътешествие в красиви градове, музеи и храмове. В случая продуктовото позициониране е на туристическите места във Флоренция, Венеция и Истанбул. Но докато в книгата са описани и най-малките детайли на старините там, във филма се поддържа модерното напоследък бясно темпо, та архитектурните красоти остават на втори план. 

Второто хубаво нещо е играта на Том Ханкс, който както винаги прави убедителен образ на проф. Робърт Лангдън. Това обаче не е достатъчно, за да спаси калпавия сюжет, пресилените обрати и пукнатините в историята. Въпреки това - гледайте, всеки филм с Ханкс си струва. 

Третото нещо, крепящо филма, е все още незагубеният усет на Дан Браун да създава загадки и шифри и да впряга главния си герой в разрешаването им. Авторите на лентата не са уцелили мярата и вместо кодовете да са акцентът - така както беше в "Шифъра на Леонардо" (изпипан и като книга, и като филм), са заложили на бясно препускане и виденията на героя. Вместо блестящ анализ и разгадаване на мистериите стъпка по стъпка, вместо разшифроване на ренесансовите артефакти, зрителите трябва да следят кой кого ще изпревари - Лангдън лошите или те него.

Резултатът е второкласен екшън и никаква загадъчност. Трябва да си чел скоро книгата и да имаш пресни спомени, за да си свържеш сам историята - например защо Лангдън краде посмъртната маска на Данте. Хауърд я спестява на зрителите. Подхвърля им един пъзел с множество дупки, които си остават незапълнени до края на филма.