БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Не пропускам филм на Клинт Истууд и бе нормално да гледам „Съли“ веднага след премиерата му. Не съжалявам за избора си, но все пак искам да споделя мнението и притесненията си, свързани с тази творба.

Създаден по сценарий на Тод Комарницки, въз основа на книгата на Чесли Салънбъргър „Най-големият дълг“, спектакълът е типичен продукт на своя създател.

Истууд винаги разчита на добрата литература за проектите си, а последните му три постановки „Джей Едгар“( 2011), „Момчетата от Джърси“( 2014) и „Американски снайперист“, (2014) са инспирирани от актуални личности и събития и имат документална основа за реализацията си.

Том Ханкс също умее да се превъплъщава убедително в реални персонажи – да си спомним само „Капитан Филипс“(2013) на Пол Грийнграс, та затова не се изненадах, че са обединили усилията си , за да създадат качествена драма. Винаги ми е било приятно да открия отличителните  белези в режисьорския стил на Истууд.

Той се разтваря в сюжета, говори чрез героите си, филмите му тръгват тегаво, но постепенно набират скорост, не разчита на бомбастични хватки и прийоми, разказва интересно и увлекателно, винаги със сдържан драматизъм, но пределно ефективно, облягайки се на първокласни звезди и на постоянен екип от съмишленици- с оператора Том Стърн работи от 2002 – „Кръв“, а със сценографката Дебора Хопър повече от три десетилетия – от времето на „Стегнатата примка“( 1984)! Ако и да са привидно  семпли и аскетични, неговите постановки са винаги професионално изпипани и въздействат по особен начин.

Спомням си „Американски снайперист“.

2,15 часа пространен преглед на житието на наемника Крис Кайл. Обстоятелствен разказ с престрелки и пукиотевици и патриотизъм на макс. И когато вече и на мен ми додея от екранното действие и мислех да си изляза от салона разочарован - рязък обрати  нелепа смърт на героя, тачен и почитан от обикновените американци. Така бях шокиран, че не усетих кога сълзите тръгнаха по бузите ми…

И със „Съли“ се сблъскваме с подобен феномен.

Ударно начало, екшън във въздуха със сблъсъка с канадските гъски, чудеса от храброст и умения на пилота Съли Салънбъргър да спаси на 15 януари 2009 г. над ледените води на река Хъдсън 150 пасажери и екипа си от пет души.

Успешно приземяване.

Пилотът става знаменитост и тв звезда и след това започва неговото „ходене по мъките“-разследването от Националната агенция за безопасност на транспорта, което заплашва да разруши кариерата и репутацията му, защото знаем никой- дори и той-не е съвършен.

Тези безкрайни въпроси и дискусии определено натежават, доскучават, а и изморяват.

Можело е да се пипне по-смело при монтажа с ножицата, но в свое изявление режисьорът дебело подчертава, че него го интересува именно тази част от историята - когато извършилият подвига трябва да защити постъпките си и да докаже, че е постъпил по възможно най-правилният начин.

Сега си давам сметка колко удачен подбор е направил Истууд. И за трудната и неблагодарна роля на Лорейн Салънбъргър, покрита безупречно от Лора Лини, и за втория пилот Джеф Скайлс, представен ведро от Аарон Екхарт и най-вече за избора на Том Ханкс за образа на Чесли Салънбъргър.

Не крия, че Ханкс ми е от любимите актьори, но работата  му в „Съли“ е просто брилянтна, при това той играе не зализан мачо или младок в разцвета на силите си, а преживял всякакви премеждия човек с побелели коси и уморени очи, привидно тромав  и флегматичен, но готов в критична ситуация да даде максимума от себе си, за да спаси живота на стотици. Не зная дали Том Ханкс ще бъде номиниран за „Оскар“, но изявата му заслужава адмирации.

Истууд също се представя във великолепна форма за своите 86 години, като имам чувството, че гледайки окончателния вариант на филма си, е разбрал, че е направил много по-добра версия от първоначалните му намерения.

И сега да кажа защо се притеснявам за екранната съдба на „Съли“.

Това  в никакъв случай не е провал, или лош опус.

Но неговата специфична история и най-вече трактовка - във втората си  част с безкрайните заседания, доводи и сблъсък на аргументи , е възможно да отблъсне част от публиката.

За закоравелите фенове на Клинт не се притеснявам.

Но за почитателите на лековатите комедии и високооктанови екшъни препоръчвам да изчакат ДВД или тв-премиерата на „Съли“.

Така няма да се тюхкат, че са си губили времето и са харчили парите си за заглавие, което спокойно могат да гледат в домашни условия  и при добро желание да осмислят  точно и адекватно.

„Съли“, 2016, 95 минути, реж.Клинт Истууд,  „Уорнър брос“

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК