БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Мисия „Грейхаунд“ излиза в разгара на лятото и е колкото любопитно, толкова и тъжно да гледаш суперпродукция, предназначена за голям екран на малък, с времетраене до финалните надписи от 84 минути.

Въпреки че е екранизация на прочут роман – „Добрият пастир“ (1955) от К.С.Форестър и с участието на звезди ,"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото нито на „Спасяването на редник Райън“(1998) , нито пък се доближава до въздействената сила на „Подводницата(1981).

„Грейхаунд“ е друг тип кино.

Режисиран от Аарон Шнайдер, известен повече като оператор – „Целуни момичетата“ (1997), отколкото като режисьор – „Снижаване“ (2009), филмът е стегната, реалистично заснета  от Шели Джонсън и драматична сага за първата мисия на американски морски командир – капитан  Джордж Краус, който в началото на 1942 г.трябва да прекара през Атлантиказа пет денонощия и особено през т.н. Вълча яма конвой от 37 кораба, пълен с хора и оборудване за британския съюзник.

„Грейхаунд“ проследява коректно и скрупольозно действията на Краус, особено, когато остава без английска въздушна закрила в бездната на Атлантика, преследван и преследващ хищните германски подводници, до бреговете на Лондондери, получил заповед да се върне в САЩ, след изключително успешно изпълнена задача – само 7 унищожени и два повредени кораба, при четири ликвидирани подводници на противника!

Филмът пресъздава убедително и правдиво стихията на морските схватки, която я възприемаме като борба на живот и смърт, забавяйки за компютърните графики, а Том Ханкс, който освен сценарист изпълнява  и главната роля на капитан Краус, е точно този актьор, от който продукцията има голяма нужда –  едновременно уверен и с непоклатим оптимизъм, сдържан, неразличаващ се от околните моряци, смел и дълбоко религиозен, лидер без фанфари, но по природа, без когото корабът не би се приближил невредим до британските острови.

Ако го нямаше Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене и не съм сигурен дали би доживяла реализация.

Удоволствие е да гледаш този ветеран, извайващ майсторски поредния образ на редови американец, превърнат от обстоятелствата в герой за подражание, уверено направляващ действията на екипажа, говорещ с апломб по телефона и куцукащ с наранени от неудобните обувки крака към своята каюта, където бърза да хване за опора личната си джобна Библия…

Стивън Греъм, когото помним от „Ирландецът“ (2019)  е незаменимият му помощник Чарли Кол, като звездният състав се попълва с Елизабет Шу – „Човек без сянка“ (2000), „Криеница“ (2005), създала с едри мазки, но вещо и уверено образа на любимата на капитана Евелин.

Две думи за причините, поради които  тази продукция не е в първата редица на големите щатски военни филми.

„Мисия „Грейхаунд“ не разгръща своя потенциал напълно, кулминацията му е изкуствено насочена, ненужно е съкратен с цел за изглежда адекватен за тв екран и най-важното – неизвестно защо нито Ханкс като сценарист, нито Шнайдер като постановчик , са пожелали да разгадаят енигмата на германския враг, който присъства на екрана безлико, анонимно и зловещо и който трябва само да се преследва и унищожава.

По думите на мой приятел – това е тъпо и клиширано като стратегия, при условие, че „U 571“ (2000) и „Подводницата“  (1981) вече са си свършили успешно работата отдавна, но в условията на пандемия, когато просто няма какво да гледаш и това си струва усилието…

 

„Мисия „Грейхаунд“, 2020, 91 мин., „Сонипикчърс“, реж.Аарон Шнайдер, излъчване по „Ейпълтв +“, 10 юли 2020 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 79 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек