БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Мисия „Грейхаунд“ излиза в разгара на лятото и е колкото любопитно, толкова и тъжно да гледаш суперпродукция, предназначена за голям екран на малък, с времетраене до финалните надписи от 84 минути.

Въпреки че е екранизация на прочут роман – „Добрият пастир“ (1955) от К.С.Форестър и с участието на звезди ,"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото нито на „Спасяването на редник Райън“(1998) , нито пък се доближава до въздействената сила на „Подводницата(1981).

„Грейхаунд“ е друг тип кино.

Режисиран от Аарон Шнайдер, известен повече като оператор – „Целуни момичетата“ (1997), отколкото като режисьор – „Снижаване“ (2009), филмът е стегната, реалистично заснета  от Шели Джонсън и драматична сага за първата мисия на американски морски командир – капитан  Джордж Краус, който в началото на 1942 г.трябва да прекара през Атлантиказа пет денонощия и особено през т.н. Вълча яма конвой от 37 кораба, пълен с хора и оборудване за британския съюзник.

„Грейхаунд“ проследява коректно и скрупольозно действията на Краус, особено, когато остава без английска въздушна закрила в бездната на Атлантика, преследван и преследващ хищните германски подводници, до бреговете на Лондондери, получил заповед да се върне в САЩ, след изключително успешно изпълнена задача – само 7 унищожени и два повредени кораба, при четири ликвидирани подводници на противника!

Филмът пресъздава убедително и правдиво стихията на морските схватки, която я възприемаме като борба на живот и смърт, забавяйки за компютърните графики, а Том Ханкс, който освен сценарист изпълнява  и главната роля на капитан Краус, е точно този актьор, от който продукцията има голяма нужда –  едновременно уверен и с непоклатим оптимизъм, сдържан, неразличаващ се от околните моряци, смел и дълбоко религиозен, лидер без фанфари, но по природа, без когото корабът не би се приближил невредим до британските острови.

Ако го нямаше Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене и не съм сигурен дали би доживяла реализация.

Удоволствие е да гледаш този ветеран, извайващ майсторски поредния образ на редови американец, превърнат от обстоятелствата в герой за подражание, уверено направляващ действията на екипажа, говорещ с апломб по телефона и куцукащ с наранени от неудобните обувки крака към своята каюта, където бърза да хване за опора личната си джобна Библия…

Стивън Греъм, когото помним от „Ирландецът“ (2019)  е незаменимият му помощник Чарли Кол, като звездният състав се попълва с Елизабет Шу – „Човек без сянка“ (2000), „Криеница“ (2005), създала с едри мазки, но вещо и уверено образа на любимата на капитана Евелин.

Две думи за причините, поради които  тази продукция не е в първата редица на големите щатски военни филми.

„Мисия „Грейхаунд“ не разгръща своя потенциал напълно, кулминацията му е изкуствено насочена, ненужно е съкратен с цел за изглежда адекватен за тв екран и най-важното – неизвестно защо нито Ханкс като сценарист, нито Шнайдер като постановчик , са пожелали да разгадаят енигмата на германския враг, който присъства на екрана безлико, анонимно и зловещо и който трябва само да се преследва и унищожава.

По думите на мой приятел – това е тъпо и клиширано като стратегия, при условие, че „U 571“ (2000) и „Подводницата“  (1981) вече са си свършили успешно работата отдавна, но в условията на пандемия, когато просто няма какво да гледаш и това си струва усилието…

 

„Мисия „Грейхаунд“, 2020, 91 мин., „Сонипикчърс“, реж.Аарон Шнайдер, излъчване по „Ейпълтв +“, 10 юли 2020 г.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.

В името на психологията - научност, страст и отдаденост

 

Творчески портрет на психолога и историк на психологията, историк на българската психоанализа доц. Стоил Мавродиев