БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Мисия „Грейхаунд“ излиза в разгара на лятото и е колкото любопитно, толкова и тъжно да гледаш суперпродукция, предназначена за голям екран на малък, с времетраене до финалните надписи от 84 минути.

Въпреки че е екранизация на прочут роман – „Добрият пастир“ (1955) от К.С.Форестър и с участието на звезди ,"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото нито на „Спасяването на редник Райън“(1998) , нито пък се доближава до въздействената сила на „Подводницата(1981).

„Грейхаунд“ е друг тип кино.

Режисиран от Аарон Шнайдер, известен повече като оператор – „Целуни момичетата“ (1997), отколкото като режисьор – „Снижаване“ (2009), филмът е стегната, реалистично заснета  от Шели Джонсън и драматична сага за първата мисия на американски морски командир – капитан  Джордж Краус, който в началото на 1942 г.трябва да прекара през Атлантиказа пет денонощия и особено през т.н. Вълча яма конвой от 37 кораба, пълен с хора и оборудване за британския съюзник.

„Грейхаунд“ проследява коректно и скрупольозно действията на Краус, особено, когато остава без английска въздушна закрила в бездната на Атлантика, преследван и преследващ хищните германски подводници, до бреговете на Лондондери, получил заповед да се върне в САЩ, след изключително успешно изпълнена задача – само 7 унищожени и два повредени кораба, при четири ликвидирани подводници на противника!

Филмът пресъздава убедително и правдиво стихията на морските схватки, която я възприемаме като борба на живот и смърт, забавяйки за компютърните графики, а Том Ханкс, който освен сценарист изпълнява  и главната роля на капитан Краус, е точно този актьор, от който продукцията има голяма нужда –  едновременно уверен и с непоклатим оптимизъм, сдържан, неразличаващ се от околните моряци, смел и дълбоко религиозен, лидер без фанфари, но по природа, без когото корабът не би се приближил невредим до британските острови.

Ако го нямаше Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене и не съм сигурен дали би доживяла реализация.

Удоволствие е да гледаш този ветеран, извайващ майсторски поредния образ на редови американец, превърнат от обстоятелствата в герой за подражание, уверено направляващ действията на екипажа, говорещ с апломб по телефона и куцукащ с наранени от неудобните обувки крака към своята каюта, където бърза да хване за опора личната си джобна Библия…

Стивън Греъм, когото помним от „Ирландецът“ (2019)  е незаменимият му помощник Чарли Кол, като звездният състав се попълва с Елизабет Шу – „Човек без сянка“ (2000), „Криеница“ (2005), създала с едри мазки, но вещо и уверено образа на любимата на капитана Евелин.

Две думи за причините, поради които  тази продукция не е в първата редица на големите щатски военни филми.

„Мисия „Грейхаунд“ не разгръща своя потенциал напълно, кулминацията му е изкуствено насочена, ненужно е съкратен с цел за изглежда адекватен за тв екран и най-важното – неизвестно защо нито Ханкс като сценарист, нито Шнайдер като постановчик , са пожелали да разгадаят енигмата на германския враг, който присъства на екрана безлико, анонимно и зловещо и който трябва само да се преследва и унищожава.

По думите на мой приятел – това е тъпо и клиширано като стратегия, при условие, че „U 571“ (2000) и „Подводницата“  (1981) вече са си свършили успешно работата отдавна, но в условията на пандемия, когато просто няма какво да гледаш и това си струва усилието…

 

„Мисия „Грейхаунд“, 2020, 91 мин., „Сонипикчърс“, реж.Аарон Шнайдер, излъчване по „Ейпълтв +“, 10 юли 2020 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот.“

 Иън Флеминг, английски писател, роден на 28 май преди 114 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.