"Свободна Европа"

Той е влизал в ролята на американски войник във Втората световна война. Бил е астронавт на обречена мисия до Луната. Спасявал е света в ролята на професор, който разкрива загадки.

Преди дни актьорът Том Ханкс се върна към последната роля, когато стана „Доктор хонорис кауза“ на Харвардския университет. Но само за да се пошегува, че получава титлата „без да си е мръднал пръста“, а и вече без друго печели достатъчно като играе някой, който е завършил университета – професорът Робърт Лангдън във филма по романа на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“.

Това обаче нито е най-известната, нито най-високо оценяваната роля на 66-годишния актьор, който има две награди "Оскар", 12 награди "Еми", една награда "Тони" и е разпознаваем по целия свят.

Нито самоироничната реплика, че става доктор, без да си е мръднал пръста, е основното послание на речта му на церемонията по дипломирането в Харвард, която се проведе в петък.

Той призова завършващите над 9000 студенти да бъдат „супергерои в защита на истината“ в свят, в който „за някои истината вече не е емпирична, не се основава на данни, нито на здрав разум“ и може да бъде изкривена в услуга на личните цели на някого.

„Отговорността е ваша. Наша. Усилието не е задължително. Но истината, истината е свещена“, каза той.

Речта на Ханкс пред завършващите студенти от Харвардския университет е отражение на убежденията, които той изразява и защитава през годините – не само с дейността си в подкрепа на каузи, в които вярва, но и с някои от най-известните си роли.

Томас (Том) Ханкс е роден през 1956 г. в Конкорд, Калифорния. Родителите му се развеждат, когато е дете. Той остава с баща си прекарва детството си местейки се между различни градове. Казва за себе си, че е бил „ужасно срамежлив“ и „доста отговорен за възрастта си“ като дете.

Докато е ученик Том Ханкс играе в училищни пиеси. След това се записва да учи театър в колежа Чабът в Калифорния, а две години по-късно се мести в Калифорнийския университет в Сакраменто, където учи актьорско майсторство. По време на следването си той среща организатора на известен театрален фестивал в Кливланд, Охайо, и получава предложение за стаж. В следващите години той минава през всички етапи на създаването на една театрална постановка – от осветление и декори до режисура. В крайна сметка Ханкс прекъсва следването си в университета и започва да работи.

Първият филм, който му носи популярност, е романтичната комедия „Плясък“ (1984 г.) В следващите години играе предимно в комедии. Ролята му във фантастичната комедия „Големият“ (1988 г.), който разказва историята на дете в тялото на възрастен, му носи първата номинация за награда "Оскар" за главна мъжка роля. Следват популярната романтична комедия, „Безсъници в Сиатъл“ (1993 г.), която го превръща в разпознаваем за всички актьор.

Същата година Том Ханкс получава първия си "Оскар" за филма „Филаделфия“, който е базиран на действителен случай и засяга предразсъдъците срещу хората с ХИВ и хомофобията.

Само година по-късно той получава втора награда "Оскар" за ролята си във „Форест Гъмп“ (1994 г.) - история за глуповат млад мъж, изведен до величие от своите невинност, доброта и късмет.

В следващите години Ханкс прави роли в драмите „Аполо 13“ (1995 г.) и „Спасяването на редник Райън“ (1998 г.), който му носи нова номинация за "Оскар".

Освен това той озвучава главния герой в анимационната поредица „Играта на играчките“ (1995 – 2019 г.) и играе главната роля в екранизациите на книгите на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“, „Ангели и демони“ (на български заглавието на книгата е „Шестото клеймо“) и „Ад“.

През 2017 г. Том Ханкс отново участва във филм на Стивън Спилбърг – „Вестник на властта“ (The Post), който разказва историята на публикуването на изтеклите през 1971 г. доклади от Виетнамската война, станали известни като „досиетата Пентагона“ във вестник Вашингтон пост. Там той си партнира с актрисата Мерил Стрийп.

Доскоро Том Ханкс беше известен като актьор, който никога не влиза в ролята на злодей. Това обаче се промени, когато изигра полковник Том Паркър - мениджърът на Елвис Пресли - в биографичната драма „Елвис“ от 2022 г. Казвал е, че влиза в тази роля „само за да спре глупавите въпроси защо никога не играе злодей“.

Том Ханкс прави своя дебют на Бродуей през 2013 г. в постановката „Късметлия“ (Lucky Guy), за която печели награда Тони, която се смята за най-високо признание в областта на театралното изкуство.

Въпреки че е най-известен като актьор, Том Ханкс има опит като режисьор и продуцент – на телевизионния минисериал „До Луната и обратно“, посветен на програмата „Аполо“. Самият той е казвал, че като дете е искал да бъде астронавт и никога не се е отказал напълно от мечтата си да има досег с космоса.

Ханкс е почетен член на Залата на славата на армейските рейнджъри на САЩ заради ролята му в „Спасяването на редник Райън“ и активността му за популяризиране на проблемите на ветераните от войните.

Том Ханкс заема позиции по ключови теми в САЩ. Той се обявява в подкрепа на еднополовите бракове и се противопоставя на опитите на щатските власти в Калифорния да ги забранят. Освен това участва в кампании за популяризиране на проблемите на околната среда и борбата с глобалното затопляне. Актьорът винаги е изразявал и политическите си възгледи и подкрепя кандидатите на Демократическата партия за президент на САЩ Барак Обама, Хилъри Клинтън и Джо Байдън.

От 1988 г. Ханкс е женен за актрисата и певица Рита Уилсън. Двамата имат двама синове. Ханкс има и две деца – син и дъщеря – от предишния си брак с актрисата Саманта Луис.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и преди всичко доброволна власт и подчинение“.

Михаил Бакунин, руски мислител и революционер, роден на 30 май преди 210 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.