БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Не съм очаквал, че филм като „Финч“ ще ме развълнува толкова много.
Една привидно семпла, постапокалиптична история, на границата на допустимото, балансираща между мелодрамата, приказката и суровата реалност, дело на Крейг Лък и Айвър Пауъл, под режисурата на британеца Мигел Сапончик, когото помним основно от сагата „Игра на тронове“ (2015 – 2019)– той е постановчикът, ангажирал Захари Бахаров за култовия епизод 8 на сезон 5 „Студен дом“, превръща сагата за пътуването на застаряващия господин Финч Уайбър, неговото куче Гудиър и двата робота – Дюи и Джеф към моста „Златна врата“ в Сан Франциско в една обезлюдена, прашна, безмълвна и плашена от поредица торнадо атаки Америка в незабравима и меланхолична притча, която веднага се припознава като модерна класика.
Прочитайки финалните надписи, си дадох сметка за впечатляващия краен резултат – та Сапончик е работил с корифеи като оператора Джо Уйлямс – „Игрите на глада“ (2015) и композитора Густаво Сантаолайа – „21 грама“ (2003) и „Вавилон“ (2006), а привличането на Ханкс за главната роля влече след себе си такива екстри като Робърт Земекис – изпълнителен продуцент, с когото Том Ханкс направи класиките „Форестгъмп“ (1994) и „Корабокрушенецът“ (2000) и фирмата на самия Спилбърг „Амблин“!
Защо да се учудвам тогава, че Мигел Сапончик е създал великолепна творба.
Трудно ми е да си представя как е напасвал на снимачната площадка взаимоотношенията на суперзвезда с куче и две машини, без да забравяме кемпера, но се е получил удивителен екранен синхрон, който основно се крепи на магията от присъствието на Том Ханкс.
Имам чувството, че този актьор, дори ако чете телефонен указател, пак би звучал искрено, непосредствено, всеотдайно и убедително.
А как играе само във „Финч“ с каква впечатляваща всеотдайност, с измамна естественост, зад която се крие 40-годишен къртовски труд и с каква сила на внушението, която в сцената със смъртта му пред вратите на Сан Франциско наистина добива изключителна мощност.
Ще кажете - „Голяма работа – който може, го може!“, но точно там е съществената подробност, че такива като Ханкс в световното кино се броят на пръстите на едната ръка.
Достатъчно е да видите само вулканичното му 15 минутно представяне в „Шоуто на Джими Кимел“ от 2 ноември 2021 г.!
Затова вярваме на героя му, на умението му да се справя с преследващите го стихии, с роботи и куче, създавайки своя естествена среда и вселена, в която и животно и товарен автомобил получават свое автономно и съществено значение в името на голямата цел - да се мине по прочутия мост на Сан Франциско!
Ще се съглася с някои потребители в мрежата – това не е легендарен, но е качествен и много нужен филм, не само за добро прекарване на 115 минути в салона или пред монитора, но и за да почувстваме енергията на истинската емоция, струяща от екрана, която ни превръща в мислещи и чувствителни същества, готови да се жертваме в името на една съкровена мечта.
А това не е никак малко за един филм, нали?
„Финч“, 2021, 115 мин., „Ейпълтв +“, сц. Крейг Лък и Айвър Пауъл, реж. Мигел Сапончик
