БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Не съм очаквал, че филм като „Финч“ ще ме развълнува толкова много.

Една привидно семпла, постапокалиптична история, на границата на допустимото, балансираща между мелодрамата, приказката и суровата реалност, дело на Крейг Лък и Айвър Пауъл, под режисурата на британеца Мигел Сапончик, когото помним основно от сагата „Игра на тронове“ (2015 – 2019)– той е постановчикът, ангажирал Захари Бахаров за култовия епизод 8 на сезон 5 „Студен дом“, превръща сагата за пътуването на застаряващия господин Финч Уайбър, неговото куче Гудиър и двата робота – Дюи и Джеф към моста „Златна врата“ в Сан Франциско в една обезлюдена, прашна, безмълвна и плашена от поредица торнадо атаки  Америка в незабравима и меланхолична притча, която веднага се припознава като модерна класика.

Прочитайки финалните надписи, си дадох сметка за впечатляващия краен резултат – та Сапончик е работил с корифеи като оператора Джо Уйлямс – „Игрите на глада“ (2015) и композитора Густаво Сантаолайа – „21 грама“ (2003) и „Вавилон“ (2006), а привличането на Ханкс за главната роля влече след себе си такива екстри като Робърт Земекис – изпълнителен продуцент, с когото Том Ханкс направи класиките „Форестгъмп“ (1994) и „Корабокрушенецът“ (2000) и фирмата на самия Спилбърг „Амблин“!

Защо да се учудвам тогава, че Мигел Сапончик е създал великолепна творба.

Трудно ми е да си представя как е напасвал на снимачната площадка взаимоотношенията на суперзвезда с куче и две машини, без да забравяме кемпера, но се е получил удивителен екранен синхрон, който основно се крепи на магията от присъствието на Том Ханкс.

Имам чувството, че този актьор, дори ако чете телефонен указател, пак би звучал искрено, непосредствено, всеотдайно и убедително.

А как играе само във „Финч“ с каква впечатляваща всеотдайност, с измамна естественост, зад която се крие 40-годишен къртовски труд и с каква сила на внушението, която в сцената със смъртта му пред вратите на Сан Франциско наистина добива изключителна мощност.

Ще кажете -  „Голяма работа – който може, го може!“, но точно там е съществената подробност, че такива като Ханкс в световното кино се броят на пръстите на едната ръка.

Достатъчно е да видите само вулканичното му 15 минутно представяне в „Шоуто на Джими Кимел“ от 2 ноември 2021 г.!

Затова вярваме на героя му, на умението му да се справя с преследващите го стихии, с роботи и куче, създавайки своя естествена среда и вселена, в която и животно и товарен автомобил получават свое автономно и съществено значение в името на голямата цел -  да се мине по прочутия мост на Сан Франциско!

Ще се съглася с някои потребители в мрежата – това не е легендарен, но е качествен и много нужен филм, не само за добро прекарване на 115 минути в салона или пред монитора, но и за да почувстваме енергията на истинската емоция, струяща от екрана, която ни превръща в мислещи и чувствителни същества, готови да се жертваме в името на една съкровена мечта.

А това не е никак малко за един филм, нали?

„Финч“, 2021, 115 мин., „Ейпълтв +“, сц. Крейг Лък и Айвър Пауъл, реж. Мигел Сапончик

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Има едно нещо в този огромен свят, което е сигурно – щастието е за тези, които се опитват да бъдат щастливи. Можем да бъдем аз, вие, всеки друг. Щастието е нагласа на ума, а не на тялото.“

Дъглас Феърбанкс, американски актьор, сценарист, режисьор и продуцент, роден на 23 май преди 139 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.