БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Започвам с признанието на Брайън Талерико от сайта „RogerEbert.com“ – „На хартия тази проста, добре разказана приказка може да не вдъхновява много, но в края на една година, в която беше трудно да се намери комфорт, този филм го чувстваме като подарък“.

Наистина е така.

За мен поне „Новини от света“ е изключително преживяване в началото на 2021 г., каквото, признавам си, не съм изпитвал отдавна.

Един от най-въздействащите и вдъхновяващи филми, появявали се напоследък под шапката на „Юнивърсъл“.Заслугата основно е на  британеца Пол Грийнграс, подписал такива силни заглавия като „Превъзходството на Борн“ (2004), „Ултиматумът на Борн“ (2007), „Капитан Филипс“ (2013) и „Джейсън Борн“(2016).

От „Капитан Филипс“ е началото на сътрудничеството му с Том Ханкс, което в „Новини от света“ ражда зрял и сочен плод.

Проследих внимателно екранизацията на Полет Джилс и установих, че силните страни на драматурга Грийнграс са най-вече в умелото водене на разказа, пълнокръвните и жизнено убедителни персонажи, правдиво пресъздадената атмосфера на 1870 г. в Тексас, в която, ако и да се чувства сянката на Джон Форд, липсва неговото романтично и одухотворено пресъздаване на онази все още първично – дива епоха.

На лист историята звучи сурово и драматично, но Грийнграс, съавтор на сценария с Люк Дейвис, има преимуществото да бъде и постановчик.

И тук именно става чудото – с помощта на сценографите Наташа Герасимова, Били Рей и Лорън Слатън, оператора Дариуш Волски и композитора Джеймс Нютън Хауърд , сагата добива плътност, дълбочина, ефектност и неподправена красота  - незабравими са безкрайните тексаски пейзажи с препускащите стада бизони, бурята, в която Йохана -  Хелена Зенгел среща своите индиански сродници от племето Кайова, оттеглящи се с достолепие и най-вече пълните с настроение и емоции вечери, в които капитан Джеферсън Кайл  Кид – Том Ханкс вдъхновено чете, а впоследствие и импровизира като шоу новините, които представя  на своята пъстра, разнородна и в мнозинството си неграмотна публика.

Именно на едно такова четене се усеща осезаемо разделената Америка от 2020 г., когато местният бос в окръг Ерат Фарли – Томас Франсис Мърфи, забогатял от кражба, клане и продажба на бизонско месо, кара Кид да чете рекламата му от неговия собствен вестник, а той хитро успява да се измъкне, настройвайки тълпата срещу Фарли с впечатляваща вестникарска история на неподправена миньорска смелост.

За емоционалната сила на филма спомагат не само големите професионалисти, свързани с визията и музиката, но и безупречно подбраният актьорски състав.

„Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение, но и без колаборацията му с изумително непосредствената и много талантлива Хелена Зенгел, чийто нестандартна красота и самороден талант буквално сгряват този на места жесток опус за пътя и силата на човешката добрина, за амбицията и желанието на един възрастен ветеран от Гражданската война да върне намереното и похитено дете в родния му дом при нейните леля и чичо, пътувайки стотици километри по прашните тексаски пътища, за горчивата, но възвисяваща го истина, до която стига на гроба на жена си, че всъщност няма свой пристан, а всичко което има и което може да го крепи в този студен и недружелюбен свят е именно Йохана.

Това го стимулира да я прибере при себе си и двамата да поемат отново на голямо и несвършващо пътешествие, разигравайки като спектакъл пред жадната за разтуха публика своите знаменити „Новини от света“.

Финалът на филма на Грийнграс е съкрушителен като емоция, поднесена по възможно най-стандартния и старомоден начин – чрез изявата на Ханкс и Зенгел.

Но каква екранна химия има между тях и как играят само!

Знам, че „Новини от света“ ще се гледа и хареса – това е неизбежно.

Както и фактът, че играта на Том Ханкс ще бъде хвалена, но самият той няма да получи награди, „защото вече има всичко, а и напоследък ролите му се отдават така лесно“.

Тази несправедливост се надявам да бъде отстранена, когато се оценява делото на оператора и композитора, тъй като, смея да твърдя от натрупан опит, постигнатото от Волски и Хауърд е впечатляващо и е сред най-ценното, с което ще бъде запомнена кинематографичната 2020 година.

 

„Новини от света“, 2020, 118 мин., сц. Пол Грийнграс и Люк Дейвис, по романа на Полет Джилс, реж. Пол Грийнграс, производство „Юнивърсъл“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 79 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек