БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Започвам с признанието на Брайън Талерико от сайта „RogerEbert.com“ – „На хартия тази проста, добре разказана приказка може да не вдъхновява много, но в края на една година, в която беше трудно да се намери комфорт, този филм го чувстваме като подарък“.

Наистина е така.

За мен поне „Новини от света“ е изключително преживяване в началото на 2021 г., каквото, признавам си, не съм изпитвал отдавна.

Един от най-въздействащите и вдъхновяващи филми, появявали се напоследък под шапката на „Юнивърсъл“.Заслугата основно е на  британеца Пол Грийнграс, подписал такива силни заглавия като „Превъзходството на Борн“ (2004), „Ултиматумът на Борн“ (2007), „Капитан Филипс“ (2013) и „Джейсън Борн“(2016).

От „Капитан Филипс“ е началото на сътрудничеството му с Том Ханкс, което в „Новини от света“ ражда зрял и сочен плод.

Проследих внимателно екранизацията на Полет Джилс и установих, че силните страни на драматурга Грийнграс са най-вече в умелото водене на разказа, пълнокръвните и жизнено убедителни персонажи, правдиво пресъздадената атмосфера на 1870 г. в Тексас, в която, ако и да се чувства сянката на Джон Форд, липсва неговото романтично и одухотворено пресъздаване на онази все още първично – дива епоха.

На лист историята звучи сурово и драматично, но Грийнграс, съавтор на сценария с Люк Дейвис, има преимуществото да бъде и постановчик.

И тук именно става чудото – с помощта на сценографите Наташа Герасимова, Били Рей и Лорън Слатън, оператора Дариуш Волски и композитора Джеймс Нютън Хауърд , сагата добива плътност, дълбочина, ефектност и неподправена красота  - незабравими са безкрайните тексаски пейзажи с препускащите стада бизони, бурята, в която Йохана -  Хелена Зенгел среща своите индиански сродници от племето Кайова, оттеглящи се с достолепие и най-вече пълните с настроение и емоции вечери, в които капитан Джеферсън Кайл  Кид – Том Ханкс вдъхновено чете, а впоследствие и импровизира като шоу новините, които представя  на своята пъстра, разнородна и в мнозинството си неграмотна публика.

Именно на едно такова четене се усеща осезаемо разделената Америка от 2020 г., когато местният бос в окръг Ерат Фарли – Томас Франсис Мърфи, забогатял от кражба, клане и продажба на бизонско месо, кара Кид да чете рекламата му от неговия собствен вестник, а той хитро успява да се измъкне, настройвайки тълпата срещу Фарли с впечатляваща вестникарска история на неподправена миньорска смелост.

За емоционалната сила на филма спомагат не само големите професионалисти, свързани с визията и музиката, но и безупречно подбраният актьорски състав.

„Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение, но и без колаборацията му с изумително непосредствената и много талантлива Хелена Зенгел, чийто нестандартна красота и самороден талант буквално сгряват този на места жесток опус за пътя и силата на човешката добрина, за амбицията и желанието на един възрастен ветеран от Гражданската война да върне намереното и похитено дете в родния му дом при нейните леля и чичо, пътувайки стотици километри по прашните тексаски пътища, за горчивата, но възвисяваща го истина, до която стига на гроба на жена си, че всъщност няма свой пристан, а всичко което има и което може да го крепи в този студен и недружелюбен свят е именно Йохана.

Това го стимулира да я прибере при себе си и двамата да поемат отново на голямо и несвършващо пътешествие, разигравайки като спектакъл пред жадната за разтуха публика своите знаменити „Новини от света“.

Финалът на филма на Грийнграс е съкрушителен като емоция, поднесена по възможно най-стандартния и старомоден начин – чрез изявата на Ханкс и Зенгел.

Но каква екранна химия има между тях и как играят само!

Знам, че „Новини от света“ ще се гледа и хареса – това е неизбежно.

Както и фактът, че играта на Том Ханкс ще бъде хвалена, но самият той няма да получи награди, „защото вече има всичко, а и напоследък ролите му се отдават така лесно“.

Тази несправедливост се надявам да бъде отстранена, когато се оценява делото на оператора и композитора, тъй като, смея да твърдя от натрупан опит, постигнатото от Волски и Хауърд е впечатляващо и е сред най-ценното, с което ще бъде запомнена кинематографичната 2020 година.

 

„Новини от света“, 2020, 118 мин., сц. Пол Грийнграс и Люк Дейвис, по романа на Полет Джилс, реж. Пол Грийнграс, производство „Юнивърсъл“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.