БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Започвам с признанието на Брайън Талерико от сайта „RogerEbert.com“ – „На хартия тази проста, добре разказана приказка може да не вдъхновява много, но в края на една година, в която беше трудно да се намери комфорт, този филм го чувстваме като подарък“.

Наистина е така.

За мен поне „Новини от света“ е изключително преживяване в началото на 2021 г., каквото, признавам си, не съм изпитвал отдавна.

Един от най-въздействащите и вдъхновяващи филми, появявали се напоследък под шапката на „Юнивърсъл“.Заслугата основно е на  британеца Пол Грийнграс, подписал такива силни заглавия като „Превъзходството на Борн“ (2004), „Ултиматумът на Борн“ (2007), „Капитан Филипс“ (2013) и „Джейсън Борн“(2016).

От „Капитан Филипс“ е началото на сътрудничеството му с Том Ханкс, което в „Новини от света“ ражда зрял и сочен плод.

Проследих внимателно екранизацията на Полет Джилс и установих, че силните страни на драматурга Грийнграс са най-вече в умелото водене на разказа, пълнокръвните и жизнено убедителни персонажи, правдиво пресъздадената атмосфера на 1870 г. в Тексас, в която, ако и да се чувства сянката на Джон Форд, липсва неговото романтично и одухотворено пресъздаване на онази все още първично – дива епоха.

На лист историята звучи сурово и драматично, но Грийнграс, съавтор на сценария с Люк Дейвис, има преимуществото да бъде и постановчик.

И тук именно става чудото – с помощта на сценографите Наташа Герасимова, Били Рей и Лорън Слатън, оператора Дариуш Волски и композитора Джеймс Нютън Хауърд , сагата добива плътност, дълбочина, ефектност и неподправена красота  - незабравими са безкрайните тексаски пейзажи с препускащите стада бизони, бурята, в която Йохана -  Хелена Зенгел среща своите индиански сродници от племето Кайова, оттеглящи се с достолепие и най-вече пълните с настроение и емоции вечери, в които капитан Джеферсън Кайл  Кид – Том Ханкс вдъхновено чете, а впоследствие и импровизира като шоу новините, които представя  на своята пъстра, разнородна и в мнозинството си неграмотна публика.

Именно на едно такова четене се усеща осезаемо разделената Америка от 2020 г., когато местният бос в окръг Ерат Фарли – Томас Франсис Мърфи, забогатял от кражба, клане и продажба на бизонско месо, кара Кид да чете рекламата му от неговия собствен вестник, а той хитро успява да се измъкне, настройвайки тълпата срещу Фарли с впечатляваща вестникарска история на неподправена миньорска смелост.

За емоционалната сила на филма спомагат не само големите професионалисти, свързани с визията и музиката, но и безупречно подбраният актьорски състав.

„Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение, но и без колаборацията му с изумително непосредствената и много талантлива Хелена Зенгел, чийто нестандартна красота и самороден талант буквално сгряват този на места жесток опус за пътя и силата на човешката добрина, за амбицията и желанието на един възрастен ветеран от Гражданската война да върне намереното и похитено дете в родния му дом при нейните леля и чичо, пътувайки стотици километри по прашните тексаски пътища, за горчивата, но възвисяваща го истина, до която стига на гроба на жена си, че всъщност няма свой пристан, а всичко което има и което може да го крепи в този студен и недружелюбен свят е именно Йохана.

Това го стимулира да я прибере при себе си и двамата да поемат отново на голямо и несвършващо пътешествие, разигравайки като спектакъл пред жадната за разтуха публика своите знаменити „Новини от света“.

Финалът на филма на Грийнграс е съкрушителен като емоция, поднесена по възможно най-стандартния и старомоден начин – чрез изявата на Ханкс и Зенгел.

Но каква екранна химия има между тях и как играят само!

Знам, че „Новини от света“ ще се гледа и хареса – това е неизбежно.

Както и фактът, че играта на Том Ханкс ще бъде хвалена, но самият той няма да получи награди, „защото вече има всичко, а и напоследък ролите му се отдават така лесно“.

Тази несправедливост се надявам да бъде отстранена, когато се оценява делото на оператора и композитора, тъй като, смея да твърдя от натрупан опит, постигнатото от Волски и Хауърд е впечатляващо и е сред най-ценното, с което ще бъде запомнена кинематографичната 2020 година.

 

„Новини от света“, 2020, 118 мин., сц. Пол Грийнграс и Люк Дейвис, по романа на Полет Джилс, реж. Пол Грийнграс, производство „Юнивърсъл“.

„Лунатиците нямат възраст. Ако бяхме луди, ти и аз, можехме да сме доста по-млади.”

Ясунари Кавабата, японски писател, роден на 11 юни преди 127 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.

Те се сражаваха за републиката (ревю)

Каква ще бъде съдбата на „Мандалореца и Грогу““. Безспорно той ще направи пари, но те няма как да се сравняват с приходите на „Аватар“ на Джеймс Камерън.

Да помниш бъдещето (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Стела Марис“ на Кормак Маккарти