БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Роденият в калифорнийския град Конкорд Том Ханкс на 9 юли 1956 г. е поредното убедително доказателство за въплътената американска мечта. Днес, когато той е суперзвезда, гарантираща солидни приходи от всеки проект, в който участва, е лесно да се каже, че е един от най-щастливите и преуспели творци на своето поколение.
Но през 1980 г. да тръгнеш да щурмуваш холивудския Олимп с неговите физически данни си е било чиста авантюра. Забележете - става дума за талант. Той е открит и лансиран още в любителската театрална трупа в колежа (“Табот колидж"), а след това и в калифорнийския университет. Не случайно след завършването му получава покана три години да играе в Шекспировия театрален фестивал, а и да покрива класическия репертоар в нюйоркския театър “Ривърсайд". И все пак той става известен след участието си в комедийното тв шоу “Сърдечни приятели" (1980-1982).
Днес си мисля, че е напълно логично именно чрез непретенциозните, но забавни комедии Ханкс да натрупа опит, да стане известен, лицето му да се запомни. Лично аз за пръв път запаметих името му през 1988 г. в разгара на пиратския видео обмен у нас, когато гледах с четиригодишно закъснение легендарната комедия “Ергенско парти" на Нийл Израел. В нея се суетеше един непохватен шофьор на училищен автобус на име Рик, с огромна глава, опулен поглед и гъгнещ глас, който често изпадаше в нелепи ситуации, но въпреки това осигури проститутки на своите зажаднели за женски ласки питомци и дори се пребори със забраните на консервативния си тъст.
Кой можеше да предположи тогава, че този смотан грозник същата година ще изтегли печелившия билет с комедията на Пени Маршал “Голям", ще изпълни ролята на крeaтивен гений, ще спечели всеобщите овации и дори ще получи номинация за “Оскар"?! И въпреки това именно в подобни непретенциозни комедии като “Изплискване" (1984) на Рон Хауърд, „Доброволци“ (1985) на Никълъс Майер, “Евтиното е скъпо" (1986) на Ричард Бенжамин, “Клопка" (1987) на Том Манкиевич или “Търнър и Хуч" (1989) на Роджър Спотисууд, той доказва, че е удачна примамка за касов успех, налагайки своя свеж, спонтанен и сърдечен игрови стил, останал си и досега негова запазена марка.
За да стане звезда, Ханкс попада на подходящите режисьори - Пени Маршал, Брайън де Палма, рискувал да му даде третата възлова главна роля в кариерата му - на банкера Шърман Маккой в адаптацията “Кладата на суетата" (1990), Рон Хауърд - с него прави “Изплискване" и съвсем не е случайно, че след това се събират за “Аполо 13" (1995) ,“От земята до луната“(1998), “Шифърът на Леонардо"(2006), „Ангели и демони“ (2009), „Ад“ (2016) .
Особено плодотворно и дълготрайно е сътрудничеството му с кралицата на розовите комедии и годеница на Америка Мег Райън. Без възникналата алхимия между тях и великолепното им партньорство не можем да си представим категоричния успех на планетарните мегахитове “Безсъници в Сиатъл" (1993) и “Имате поща" (1998), нито дори полууспехът на такъв симпатичен проект като “Джо срещу вулкана" (1990).
90-те години на миналия век са най-щастливите в кариерата на Ханкс. Той не само се превръща в един от холивудските властелини, прецизно и придирчиво подбиращ всяка своя роля (вкл. за озвучаване на анимационните шлагери като “Играта на играчките", 1995 на Джон Ласетър, четвъртата част на хита излезе през 2019 г.), но и печели две последователни години “Оскар" за главна мъжка роля за “Филаделфия" и “Форест Гъмп", като след седемгодишната връзка със Саманта Люис, от която има син и дъщеря и която приключва през 1985 г. той среща голямата любов на живота си Рита Уилсън, с която през същата година играе в “Доброволци", три години по-късно се жени, а след това става и щастлив татко на две деца.
Нека не забравяме, че Рита е всъщност Маргарита Ибрахимова, че това е нашата родопска връзка с Холивуд и тогава ще ни стане ясно защо Ханкс така безпроблемно ругае на български на нюйоркското летище в “Терминалът", правейки възможно най-ефективната безплатна реклама на България...
Пак в този период Ханкс насочва усилията си към режисурата - първо с епизод от сериала „Разкази от криптата“ (1992) - „Само едно самотно сърце“, а след това и от “Паднали ангели" (1993), озаглавен красноречиво “Ще те чакам", един от най-стойностните и естетически заснети серийни американски филми, който сме гледали, а след това и с прекрасната музикално-биографична драма “Музиката, която правиш" (1996), в която не само изпълнява една от възловите роли на музикалния продуцент, мистър Уайт, но освен демонстрираната решителна постановъчна и драматургична увереност, дава път в голямото кино на чаровна, но напълно неизвестна южноафриканска манекенка, носеща името Чарлийз Терон...
Нюхът си на опитен продуцент Том Ханкс демонстрира както при реализацията на амбициозните тв драми “От земята до луната" (1998) , “Братя по оръжие" (2001) и „Пасифик“ (2010), така и при лансирането на едни от най-приятните комедийни касови изненади на 2002 и 2016 г. г. "Моята голяма луда гръцка сватба" 1 и 2 - пореден реверанс към балканските корени на съпругата му, оказала се не случайно копродуцент на тези прекрасни слънчеви творби, както и на такъв важен тв филм като „Убийството на президента Кенеди“ (2013), който подкрепя преди да се заеме с реализацията на „1968 : Годината, която промени Америка“(2018)…
Освен това е и добър драматург – той е сценарист, продуцент и разказвач на „Великолепната пустош : Разходка на Луната“ (2005) на Марк Коуен, както и на „Мисия „Грейхаунд“ (2020) на Арон Шнайдер, а когато се налага подпомага с присъствието си Мадона при популяризирането на „Тяхната собствена лига“, появявайки се в клипа й „Това беше моята детска площадка“ (1992)…
И все пак и през 80-те, и през 90-те години на миналия век, а и в първите десетилетия на новото хилядолетие Ханкс е преди всичко Голямата филмова звезда, която изнася филма на плещите си, печели безапелационно зрителските симпатии, поднася хит след хит, оправдавайки пред продуцентите всеки от платените й 25 милиона долара хонорар.
Аз не мога да си представя носталгичната атмосфера на “Тяхната собствена лига" (1992) на Пени Маршал без брадясалата заспала мутра на треньора Джими Дуган, изигран неподражаемо от Том Ханкс, превърнал ордата капризни бейзболистки във военновременни герои на Америка.
“Филаделфия" (1993) на Джонатан Деми е немислим без кахърното му присъствие на болния от СПИН адвокат Андрю Бекет, така както епопеята на Робърт Земекис “Форест Гъмп" (1994) е абсолютно невъзможна без неговото конгениално изпълнение като метафора на илюзиите, комплексите и надеждите, които преживя Америка през последните 4 десетилетия от своята история.
Отделна тема е сътрудничеството му с Нора Ефрон и Мег Райън при снимането на може би най-популярните комични мелодрами - “Безсъници в Сиатъл" (1993) и “Имате поща" (1998), в които той се подвизава като изпаднал в емоционален ступор вдовец Сам Болдуин и самоуверен собственик на верига книжарници в Ню Йорк Джо Фокс, както и последвалите съвместни изяви със Земекис в прочутия му опус “Корабокрушенецът" (2000), оказал се талантлива и оригинална вариация на “Форест Гъмп" или в прекрасната коледна приказка “Полярен експрес" (2004), Сам Мендес в гангстерската балада “Път към отмъщение" (2002), Франк Дарабонт, в чийто подценен шедьовър “Зеленият път" (1999) изгради може би най-завладяващия образ на затворнически надзирател – Пол Еджекомб в съвременното кино, Стърн Хилайърд, в чийто хорър “Зловеща игра"(1996) се подвизаваше впечатляващо като Роби, и особено с великия Стивън Спилбърг, с когото Ханкс създава незабравими роли в седем от най-представителните му филми - “Спасяването на редник Райън" (1998), "Хвани ме, ако можеш" (2002) , “Терминалът" (2004), „Пасифик“ (2010), в който е само задкадров разказвач ,“Братя по оръжие“(2001), където дори има впечатляваща поддържаща роля , „Мостът на шпионите“ (2015) и „Вестник на властта“ (2017).
Завръщането на Ханкс в света на комедията се осъществява елегантно в може би най-оригиналната и впечатляваща сатира на братя Коен “Убийците на старата дама" (2004) и не така убедително в авторския му проект „Лари Краун“(2011), така както нахлуването му във високотехнологичния екшън, макар и в неподходящата роля на проф. Лангдън, не можа да мине без помощта на Рон Хауърд, с когото измайсторяват хитовете “Шифърът на Леонардо" (2006), „Ангели и демони“(2009) и „Ад“(2016).
Силни роли той направи и в други, не така безспорно оценени творби като „Войната на Чарли Уилсън“ (2007) на Майк Никълс,“Прекалено силно и пределно близко“ (2011) на Стивън Долдри, „Облакът атлас“ (2012) на Лана Уашовски, „Капитан Филипс“ (2013) на Пол Гринграс, с когото засне и прекрасния„Новини от света“(2020), “Спасяването на мистър Бенкс“ (2013) на Джони Ли Хенкок ,“Холограмата за краля“ (2016) на Том Тиквер, „Съли“ (2016) на Клинт Истууд,“Кръгът“(2017) на Джеймс Понсолд , „Прекрасен ден в квартала“ (2019) на Мариел Хелър, „Мисия Грейхаунд“(2020) на Арон Шнайдер,“Борат следващият кинофилм“ (2020) на Джейсън Волинер,„Финч“(2021) на Мигел Сапочник,без да забравяме игрално – документалната възстановка „Да убиеш Линкълн“ (2013) на Ейдриан Моат и впечатляващото му присъствие във видеоклипа „Наистина те харесвам“ (2015), в който имитира пеенето и бе в дует с Карли Рей Джепсън…
Много съм любопитен за следващите изяви на Ханкс. Сигурен съм, че и в тях ще впечатлява с финес и елегантен блясък, сродяващ го с най-големите актьори на световното кино. Кариерата на Том Ханкс е в непрекъснат възход и само от него зависи колко време ще се задържи на върха. Познавайки неговата взискателност, предричам, че той ще продължи да бъде № 1, радвайки ни със своите неповторими превъплъщения.
Защо не и като писател, след като ни изненада много приятно със сборника си разкази и новели от 2017 г. „Рядък модел“…
