Писателят Салман Рушди е изгубил зрението на едното си око и способността да движи едната си ръка след нападението на сцената на литературно събитие в Западен Ню Йорк през август, съобщи литературният му агент, цитиран от големите информационни агенции.

Андрю Уайли, който представлява литературни гиганти като Сол Белоу и Роберто Боланьо, описа степента на причинените на Рушди наранявания при бруталната атака в интервю за испанския вестник "Паис".

Уайли определи раните на Рушди като тежки и отбеляза, че писателят губи зрението на едното си око.

"Той има три сериозни рани във врата. Едната му ръка е обездвижена, защото нервите й са прекъснати. И той има още близо 15 рани в гърдите и торса", добави представителят на Рушди.

Литературният агент отказа да отговори дали 75-годишнията автор на "Сатанински строфи" все още се намира в болницата повече от два месеца след нападението, извършено от 24-годишния Хади Матар, жител на Ню Джърси.

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

Георги Раковски, революционер, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 14 април преди 205 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...