Писателят Салман Рушди е изгубил зрението на едното си око и способността да движи едната си ръка след нападението на сцената на литературно събитие в Западен Ню Йорк през август, съобщи литературният му агент, цитиран от големите информационни агенции.

Андрю Уайли, който представлява литературни гиганти като Сол Белоу и Роберто Боланьо, описа степента на причинените на Рушди наранявания при бруталната атака в интервю за испанския вестник "Паис".

Уайли определи раните на Рушди като тежки и отбеляза, че писателят губи зрението на едното си око.

"Той има три сериозни рани във врата. Едната му ръка е обездвижена, защото нервите й са прекъснати. И той има още близо 15 рани в гърдите и торса", добави представителят на Рушди.

Литературният агент отказа да отговори дали 75-годишнията автор на "Сатанински строфи" все още се намира в болницата повече от два месеца след нападението, извършено от 24-годишния Хади Матар, жител на Ню Джърси.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 151 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.