НИКОЛАЙ ЛАВЧИЕВ, "Свободна Европа"

По собствените му думи досегът с „Магьосникът от Оз“ го прави писател. Това, което го прави световноизвестен писател, са романи за трансформацията на индийското общество и прочит за живота на индийци в Англия. Освен слава и награди вторият роман – „Сатанински строфи“, му носи и “фетва” от върховния ирански лидер, с която се призовават мюсюлманите, които не могат да го убият, да го посочат на онези, които могат.

В сряда писателят Салман Рушди навърши 77 години. Това се случва, въпреки че от десетилетия той е обект на заплахи и опити за убийство. През 2022 г. 24-годишниятХади Матар нападна писателя по време на публично събитие в САЩ и му нанесе многобройни удари с нож.

Рушди беше поставен на командно дишане, последвано от лечение и рехабилитация, но в крайна сметка оцеля. По-късно пише автобиографичната „Нож: Медитации след опит за убийство“, в която говори разказва за нападението и живота си след него.

Оттогава той определя езика за собствения си нож.

„Езикът е моят нож. Ако неочаквано се окажа в нежелан бой с ножове, вероятно това е ножът, който ще използвам, за да отвърна“, пише Рушди.

Историята на автора започва през 1947 г. в Бомбай (днешен Мумбай), Британска Индия. Семейството му е мюсюлманско и високо образовано. Баща му завършва право в Кеймбридж, а по-късно се занимава с бизнес. Майка му е учителка.

Освен „Магьосника от Оз“ в детството си той чете Удхаус и Кристи.

„Всяко дете в Индия по онова време (а вероятно и досега) беше лудо по П.Г. Удхаус и Агата Кристи. Четях планини от книги и от двамата“, казва той през 2015 г. Когато е на 16 се побърква по „Властелина на пръстените“ на Толкин и чете много научна фантастика.

В Бомбай учи в частно училище, след което се мести в Англия, където доучва в гимназия. За университетско образование отива в "Кингс Колидж" в Кеймбридж и завършва история.

Първите му професионални стъпки са свързани с рекламата и то не къде да е, а в „Огилви“. Докато се изхранва там успява да сътвори няколко блестящи кампании за фирми като „Америкън експрес“.

Първата си книга пише през 1975 г. Тя е научнофантастична, но не се радва на голям успех. За сметка на това втората му книга „Среднощни деца“ от 1981 г. го изстрелва сред най-добрите автори и получава престижната награда „Букър“.

В книгата се разказва за Индия след обявяването за независимостта й от Великобритания. Тя е в стила магически реализъм, в който магическите и фолклорни елементи се приплитат с реалистични контексти.

Авторът отхвърля идеята, че част в романа са заложени много автобиографични елементи, но признава, че част от героите са свързани с негови преживявания.

Книгата, която бележи живота му, е „Сатанински строфи“ от 1988 г. ,отчасти вдъхновена от живота на ислямския пророк Мохамед. Тя попада в краткия списък с номинирани за "Букър" и е наградена с приза "Уитбред" за роман на годината.

Един от главните герои в историята получава видения, развити в отделни наративи. Един от тези наративи се отнася именно за живота на Мохамед и по-конкретно епизода от т.нар. сатанински строфи, които пророкът по-късно решава да не включи в Корана, тъй като ги смята за грешка, вдъхновена от дявола. В стиховете Мохамед първоначално провъзгласява откровение, с което изисква приемането на три стари политеистични божества.

Освен че разказва за тази вдъхновена от дявола грешка, Рушди е обвиняван също, че кръщава две проститутки в историята с имената на някои от съпругите на пророка. Книгата е обявена за "богохулна" от много мюсюлмани.

Набързо е забранена в Индия, Пакистан, Иран, Судан и други. А аятолах Хомейни призовава за убийството на писателя. За главата му е обявена награда. Следват горене на книгата му, взривове в книжарници. Рушди попада в списъците за убийство на терористични организации.

Реакцията е толкова остра, че Техеран къса дипломатически отношения с Лонодон за 9 години, защото Великобритания подкрепя автора, който е поставен под постоянна защита. Зад него застават и десетки писатели от цял свят.

Това само донякъде помага на Рушди. Той живее в страх, постоянно сменя адреси. През годините има поне няколко неуспешни опита за убийството му. Убийства и нападения има на преводачи и издатели на романа му.

Той предизвиква недоволството на мюсюлманския свят и след като през 2007-ма получава рицарско звание от кралица Елизабет II.

Кошмарът продължава няколко десетилетия. А впоследствие Рушди се мести в САЩ, където остава и до днес. Точно там тези, които го преследват, почти успяват.

Макар че израства в либерално мюсюлманско семейство, самият Рушди се определя за атеист. Най-сериозното му публично противопоставяне е срещу религиозния екстремизъм, от който страда.

Има пет брака и общо две деца.

През 2023 г. списание "Тайм" го помести в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света.

Идеята да направиш нещо трайно, което надживява модата, съвременните събития, откривам нещо много красиво в това. Моят приятел Мартин Амис има чудесна фраза: „Това, което се надяваш да направиш, е да оставиш една полици книги. Да можеш да влезеш в книжарница и да кажеш „От тук до там съм аз“.

„Вземи дрехите на най-великия човек и ще видиш едно голо, засрамено и безпомощно животно.“

Клайв Къслър, американски писател, роден на 15 юли преди 93 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...