Салман Рушди, заради когото Иран бойкотира тазгодишния панаир на книгата във Франкфурт на Майн, тегли силна политическа реч при откриването на най-голямото литературно събитие в Европа, съобщи faz.net. 

Акцентът в словото му беше свободата на словото, подтискана по религиозни причини. Писателят от 1989 г. живее инкогнито заради смъртоносна заплаха по повод романа му „Сатанински строфи”. Заради начина, по който представя пророка Мохамед, иранският аятолах Хомейни поиска смъртта на автора.

Рушди не се поколеба да нарече проблемите с истинските им имена. Той обърна внимание, че фанатизмът не е чужд и на западния свят. Авторът даде примери как заради книги се преследват хора и в САЩ, а училища и университети цензурират класически произведения като „Мисис Далауей” на Вирджиния Улф, „Метаморфози” на Овидий и др. 

Пледоарията на Рушди даде силно начало на панаира, който се провежда до неделя и на който участват рекорден брой издатели, автори, книжари и литературни агенти. Тази година във фокуса на събитието е Индонезия. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора