Салман Рушди, заради когото Иран бойкотира тазгодишния панаир на книгата във Франкфурт на Майн, тегли силна политическа реч при откриването на най-голямото литературно събитие в Европа, съобщи faz.net. 

Акцентът в словото му беше свободата на словото, подтискана по религиозни причини. Писателят от 1989 г. живее инкогнито заради смъртоносна заплаха по повод романа му „Сатанински строфи”. Заради начина, по който представя пророка Мохамед, иранският аятолах Хомейни поиска смъртта на автора.

Рушди не се поколеба да нарече проблемите с истинските им имена. Той обърна внимание, че фанатизмът не е чужд и на западния свят. Авторът даде примери как заради книги се преследват хора и в САЩ, а училища и университети цензурират класически произведения като „Мисис Далауей” на Вирджиния Улф, „Метаморфози” на Овидий и др. 

Пледоарията на Рушди даде силно начало на панаира, който се провежда до неделя и на който участват рекорден брой издатели, автори, книжари и литературни агенти. Тази година във фокуса на събитието е Индонезия. 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков