Над 200 писатели и художници се включиха в кампания срещу расизма и ксенофобията, съобщи theguardian.com. Сред тях са Салман Рушди, Исабел Алиенде, Маргарет Атууд, Ай Вейвей, Марио Варгас Льоса, Карл Уве Кнаусгор. 

Под мотото "Make Space" международният ПЕН клуб ще окаже подкрепа на писатели, които са преследвани и цензурирани и заради това са принудени да напуснат домовете си и да емигрират. 

Предвидени са събития, публикации и застъпничество, координирани от 144 центъра на благотворителните организации в целия свят. Кампанията е насочена срещу нарастващата враждебност към бежанците в приемащите ги държави. Идеята е да се осветлят все по-рисковите ситуации, пред които са изправени журналисти и писатели по целия свят.

Алиенде, която от 40 г. живее в изгнание, заяви, че литературата е изключително важен фактор да се променят отрицателните нагласи към търсещите убежище. 

"Много е лесно да създадете усещане за омраза, когато говорите за анонимни хора, но когато видите лицата им,  когато ги гледате в очите един по един, тогава всичко се променя и изкуството и литературата могат да помогнат", каза Алиенде на събитие в Норвегия.

Авторката посочи, че един на всеки 113 души по света е бил принуден да напусне дома си, тъй като ксенофобската реторика на политиците създаде несигурност и опасност за бежанците в примащите ги държави.

"Някои от нас са били разселени. Някои от нас са бежанци и търсещи убежище. Някои от нас са живели в изгнание или са били принудени да се крият в собствените си страни. Но всички ние сме писатели и използваме думи по начини, които могат да променят и информират обществото", каза още Алиенде. 

ПЕН клубът предоставя спешна помощ, включително за безопасно преминаване. Според данните му се наблюдава все по-голям брой пишещи, които се опитват да напуснат държава, която ги потиска. Миналата година 93-ма писатели са получили подкрепа от мрежа за убежища, създадена от ПЕН клуба.  Повечето от тях идват от Близкия Изток и са преследвани за "нарушаване на обществения морал", богохулство и политическо несъгласие.

ПЕН клубът даде и кървава статистика: Миналата година Турция е затворила 81 журналисти - повече от която и да е друга държава в света. Египет се класира на второ място в класацията с 25 затворници пишещи хора. Мексико се е очертало като най-опасното място да бъдеш писател или журналист: през март са убити четирима журналисти, в страната има и най-много безследно изчезнали пишещи - 13 от общо 54 души в световен мащаб.

„Алчността ме впечатлява. Не мога да разбера само взаимовръзката - страната ли е бедна, защото хората са алчни; или хората са алчни, защото страната е бедна.”

Людмил Станев, български писател, роден на 11 август преди 67 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След втория сезон на „Агенцията“ (ревю)

 

Динамичният екшън се гледа с внимание, напрежението непрекъснато се покачва, а логично финалът на сезона остава отворен… 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера