МАРИ ЙОКЛЕН, ФРАНС ПРЕС  (БТА/Андрей Шарков)

Шест месеца след като бе намушкан с нож в САЩ, британският писател Салман Рушди издава нов роман, "Градът на победата" ("Victory City") – "епичен разказ на жена" от 14-и век, която построява град, страда в изгнание и е обсипвана със заплахи в един патриархален свят.

Завършен преди покушението срещу автора, романът – без съмнение един от най-очакваните тази година – на твореца с индийски произход, е написан под формата на превод (от санскрит, бел. ред). на исторически епос за Пампа Кампана, младо момиче сирак, надарено от богиня с магически сили, което създава град Биснага – в превод "Градът на победата".

Авторът няма да представя официално 15-я си роман, който излиза утре в САЩ, а в четвъртък – в Обединеното кралство, предупреди неговият агент Андрю Уили в британския вестник "Гардиън", при все че Рушди "постепенно се възстановява" след нападението от 12 август, при което едва оцеля.

Тогава младеж се нахвърли срещу него с нож, докато писателят се канеше да вземе думата на конференция в Шаутакуа, в северозападната част на щата Ню Йорк, близо до езерото Ери.

Рушди – гражданин на САЩ, който живее от 20 години в Ню Йорк, е изгубил зрението на едното си око и способността да движи едната си ръка, съобщи агентът му през октомври.

Покушението предизвика шок на Запад, но бе приветствано от екстремисти в мюсюлмански страни като Иран и Пакистан.

Оттогава писателят не общува с медии, но през декември започна отново да публикува постове в "Туитър", най-често в отговор на критики по повод новия му роман, публикувани в печата.

Излизането на "Градът на победата" от печат обаче ще бъде съпътствано от редица прояви – предвижда се например видеоконференция с британските автори Маргарет Атууд и Нийл Геймън. 

"Думите са единствените победители"

Икона на свободата на изказа, откакто срещу него бе издадена фетва заради книгата му "Сатанински строфи" от 1988 г., в "Град на победата" Рушди отново възпява мощта на словото.

Поела мисията "да осигури на жените равенство в един патриархален свят", както посочва в резюме издателството – "Пенгуин Рандъм Хаус", героинята му, поетесата Пампа Кампана, през близо 250-годишния си живот се убеждава в "надменността на властниците" и участва във възхода, а после и в разрушението на Биснага.

Наследството, което тя оставя на света, е епос, заровен от нея в земята като послание към бъдните поколения. Романът приключва със следната сентенция: "Думите са единствените победители".

Американският писател Колъм Маккан, приятел на Рушди, твърди във в. "Ню Йорк таймс", че авторът "казва в "Градът на победата" нещо много дълбоко" – "казва: "няма начин да отнемеш на хората първичната им способност да разказват истории". Пред лицето на смъртта, дори изложен на смъртен риск, той успява да каже, че дарбата да разказваме истории е нашето едничко притежание".

Роден в Бомбай (днес Мумбай, б. пр.) през 1947 г., Рушди публикува първия си роман "Grimus"("Гримус") през 1975 г., а шест години по-късно става световноизвестен със "Среднощни деца", за който получава в Обединеното кралство наградата "Букър". 

През септември "Градът на победата" ще излезе и във Франция с оригиналното си заглавие, съобщи на АФП водещата проекта френска издателска къща "Акт Сюд". 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков