Току-що приключилият панаир на книгата във Франкфурт беше с политическа украска, по-силна от всякога, и показа, че литературата все още може да подобри света. Това отбелязва в свой коментар шефът на отдела за литература на „Франкфуртет алгемайне цайтунг” (FAZ) Андреас Платхаус. 

Наградената с Нобел Светлана Алексиевич – критик на Путин и Лукашенко, автор на почти документални романи, не беше на панаира, отбелязва той. Издателят й обаче напомни за нея и руската изгнаническа литература излезе видимо на сцената. 

За сметка на това дойде Салман Рушди, като предизвика остри протести от страна на Иран. Самият автор, преследван заради смъртоносна фатва от аятолаха Хомейни от 1989 г., държа силна политическа реч за свободата на словото. 

Политическа окраска на панаира придаде и Навид Кермани, носител тази година на наградата за мир, връчвана от Германския борсов съюз на книжарите. Неговата реч беше посветена на жертвите на войната в Сирия.

За 10 литературни дни светът стана по-добър, защото отново има писатели, които не се страхуват да се намесват в световната история, да коментират и критикуват, пише Платхаус. Той споменава в контекста на политическото в литературата и романа на Илия Троянов „Власт и съпротива”, който беше номиниран за най-добър немскоезичен роман. Също и Джени Ерпенбек, която в романа си  „Gehen, ging, gegangen“ построява сюжет върху историята на африкански бежанци в Берлин. 

Политическата литература ще се развива все повече, защото има твърде много рани, които не могат да бъдат излекувани бързо, но пък могат да отровят обществото ни, прогнозира Платхаус.