„Светът е книга, чиито страници са отворени за нас.“

„Най-великата книга е книгата на живота, която не трябва да затваряме или отваряме произволно.“

„Утопиите често се оказват преждевременно казани истини.“

„Бог – просто една дума, измислена да обясни света.“

„Съвестта е законът на законите.“

„Музиката е литературата на сърцето. Тя започва там, където речта свършва.“

„Народите също са податливи на ласкателства като тирани.“

„Понякога, когато един човек липсва, целият свят изглежда обезлюден.“

„Скръбта и тъгата могат да обединят две сърца много повече, отколкото щастието. Общите страдания са по-силни от общите радости.“

„Има жена в началото на всяко велико дело.“

„Любовта е омагьосаната зора на всяко сърце.“

„Да обичаш, за да бъдеш обичан, е човешко. Но да обичаш заради самата любов е ангелско.“

„Колкото повече виждам хора, толкова повече се възхищавам на кучетата си.“

„Миналото и бъдещето са двете половинки на живота; едната казва „никога“, а другата — „винаги“

„Нашите единствени истини, човече, са нашите болки.“

„Не знам откъде идвам, не съм сигурен къде отивам.“

„Поетите са гласът на тези, които нямат глас.“

„Съвест без Бог е съдилище без съдия.“

„Църквата не се нуждае от реформатори, а от светци.“

АЛФОНС ДЬО ЛАМАРТИН – френски поет, писател и дипломат, роден на 21 октомври 1790 г. Критиката в родината единодушно го признава за един от най-великите поети на Франция. Наричал себе си дилетант и не е участвал в литературните разправии на своето време.  Важна фигура е за основаването на Втората република във Франция. Награден е с Ордена на почетния легион. През 1833 г. минава през България и остава 3 дни в къщата в Пловдив, построена от търговеца Георги Мавриди. Сега домът е наричан Ламартинова къща и е една от забележителностите в града. На Ламартин е кръстена и френската езикова гимназия в София. В края на живота си поетът става жертва на кредиторите и умира в бедност на 28 февруари 1869 г.