Авторът на масово изкуство Александър Хайтов създаде пеещ паметник, съобщи bTV. Той сътвори и бронзовия цар Самуил със светещите очи в София. 

Пеещият паметник е на ген. Иван Колев в Добрич. Той е водач на българската кавалерия при освобождаването на Добрич по време на Първата световна война. 

Монументът беше открит подобаващо днес лично от премиера Бойко Борисов, който го намери за уникален. Атракцията е сензор в едно от копитата на коня, на който е качен генералът. То засича кога пред паметника има човек и пуска запис на "Шуми Марица". Премиерът се удиви: 

„Огромни поздравления за скулптора, толкова жив и хубав паметник отдавна не си спомням да съм виждал. Просто е уникален.“

На въпрос не е ли прекалено да пее, се измъкна с думите: „По тази тема има професори, академици, експерти да говорят."

Идеята за построяване на паметника била от 2006 г. по проект на проф.Крум Дамянов, който е заменен с друг – на Димитър Янков, а впоследствие с този на Хайтов, съобщи "Дарик". Цената му е 160 хил.лв, като 40% тях са осигурени от общината. 

Александър Хайтов каза, че е автор на още два бюст-паметника със светещи очи. Бил създал и един паметник, който говори - на баща му - Николай Хайтов, като се въпроизвежда стар документален запис на писателя. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...