"Свободна Европа"

За себе си казва, че е станал актьор по случайност. Израства като ревностен католик, но днес не е сигурен, че вярва в Бог и рая. Рекламно лице е на множество луксозни продукти, но обикаля едни от най-бедните места в света, за да разказва след това за проблемите и кризите, пред които са изправени обикновените хора.

И не спира да прави нови филми.

В четвъртък Джордж Клуни представи новия си филм с колегата си и приятел Брад Пит „Вълци единаци“ в Лос Анджелис. Лентата ще се появи по кината на 20 септември, а двамата големи актьори от седмици са ангажирани с представянето й пред света.

Освен актьор във филма, Клуни е и негов продуцент.

Това е пореден филм, в който двамата актьори си партнират и с което затвърждават връзката между тях на екрана и извън него. Те често говорят за приятелството си, а фотосесията им за списание Джи Кю от лятото се превърна в хит в целия свят.

„Само две години по-голям съм от Брад Пит, а изглеждам толкова по-стар, това много ме ядосваше“, казва през усмивка Клуни.

Джордж Тимъти Клуни е роден през май 1961 г. в Лексингтън, щата Кентъки. Баща му е телевизионен говорител и водещ, а майка му е част от градската управа, но също и участничка в конкурси за красота.

Родословното му дърво е с много разклонения, като той има ирландски, английски и германски корени. Негова прароднина по майчина линия е сестра на Нанси Линкълн – майката на 16-тия президент на САЩ Ейбрахам Линкълн. Сред лелите и братовчедите му е пълно с актьори и певци.

Като малък сменя няколко училища. Цялото семейство е католическо и той расте с налагането на подобни представи за света. Самият Клуни дълги години е част от католически церемонии. В същото време обича да играе бейзбол и баскетбол. Той дори опитва да играе бейзбол професионално, но не успява да премине тестовете преди подписване на професионален договор.

Между 79-а и 81-а година учи журналистика в университет в Кентъки, а по-късно за кратко е студент и в университет в Синсинати, но така и не завършва нито един от тях.

Известно време се прехранва като продавач на различни стоки, включително и обикаляйки от врата на врата.

Година преди да попадне в университета, се появява в първата си телевизионна роля в минисериала Centenial.

„Станах актьор по случайност“, казва Клуни, който споделя, че просто един ден се е оказал на снимачна площадка с един от братовчедите си актьори, който му подхърля идеята да дойде с него в Холивуд.

Първата му по-голяма роля идва в E/R – ситком на телевизия Си Би Ес. Следват подобни роли в ситкоми, епизодични появявания в други сериали и пълнометражни филми.

Големият пробив идва в медицинския сериал ER („Спешно отделение“), където той влиза в ролята на очарователния педиатър Дъг Рос. Шоуто на Ен Би Си има огромен успех, а на снимчната площадка той си партнира с Джулияна Маргулес, Антъни Едуардс и Ноа Уайли. За ролята си в „Спешно отделение“ Клуни получава два номинации за наградите „Еми“ за главна мъжка роля, както и три номинации за „Златен глобус“.

В петте години, в които е звезда в „спешното“, Клуни се снима и в пълнометражни филми като „От здрач до зори“, „Миротворецът“ и „Един прекрасен ден“.

През 1997 г. той слага черния костюм на героя на Готън Батман в „Батман и Робин“, което му носи сериозни критики заради ниските оценки за филма.

В същата година списание Пийпъл го поставя на върха на класацията за най-сексапилните мъже на планетата. Той оглавява класацията отново 9 години по-късно – през 2006 г.

След като излиза от „Спешно отделение“ в края на 90-те, Клуни се утвърждава все повече като един от водещите мъже актьори в Холивуд. Снима се основно в доходоносни продукции като „Трима крале“ и „Перфектна буря“.

Получава нова номинация за „Златен глобус“ за сатирата „О, братко, къде си“.

През 2001 г. оглавява „Бандата на Оушън“, заедно с Брад Пит, Мат Деймън, Джулия Робъртс и още куп звезди. Този филм, както и двете му продължения носят стотици милиони и оглавяват класациите за най-печеливши филми в годините, в които излизат.

През 2002 г. дебютира като режисьор в „Самопризнанията на един опасен ум“, който се радва на положителни отзиви от страна на критиката, която определя Клуни за един от най-обещаващите млади режисьори.

През 2005 г. той се появява в политическия трилър „Сириана“, а ролята му в него му носи „Оскар“ за поддържаща роля.

В същата година е режисьор, продуцент и играе в „Лека нощ и късмет“, в която се разказва за телевизионния водещ Едуард Мъроу, който се противопоставя на известния сенатор Джоузеф МакКарти и неговата агресивна доктрина. Филмът му носи нови номинации за оригинален сценарий и режисура.

„Голям фен съм на процеса. Когато кажеш „готово“ в края на снимките, е все едно казваш чао на семейството си. Но има голямо усещане за братство“, казва Клуни и посочва това като една от причините да се връща отново и отново към работата.

През следващите години критиката отличава още изпълненията му в „Майкъл Клейтън“, „Високо в небето“ и „Потомците“.

Най-големият му успех зад камера идва през 2013 г., когато продуцираният от него „Арго“ печели „Оскар“ за най-добър филм.

В актьорската му кариера има и спадове, а след неуспехите на „Пазители на наследството“, „Томороуленд“ и „Аве, Цезаре“, Клуни си взема четири години почивка от актьорската игра и се фокусира върху продуцирането.

За разлика от много от колегите си звезди, Клуни е граждански активен и взема отношение по редица теми от американската политика, но и не само.

През 2006 г. той е много активен по темата с войната в Дарфур, Судан. Прекарва няколко дни в Чад и Мали, снима филм, говори на публични събирания и дори пише отворено писмо до германския канцлер Ангела Меркел.

Той говори по темата половин десетилетие, а през 2012 г. дори е арестуван заради гражданско неподчинение пред посолството на страната в САЩ.

Клуни е един от хората, които подкрепят разпознаването на арменския геноцид, защитава помощта за бежанците от Сирия, подкрепя правата на ЛГБТ хората и дарява стотици хиляди в кампании за контрола на притежанието на оръжие.

Именно негова критика срещу преизбирането на Джо Байдън и оттеглянето му като спонсор за кампанията преди няколко месеца, стана една от причините президентът на САЩ да се откаже от номинацията си за втори мандат.

Освен всичко друго Клуни е ангажиран с множество благотворителни каузи.

„Още от малки израснахме с идеята, че сме щастливи и че трябва да споделяме щастието си с хора, които не са имали толкова късмет."

Личният живот на Клуни е почти наравно по продуктивност с кариерата му и гражданските му дейности. Той има десетки връзки, понякога по няколко само в рамките на месеци. Жени се два пъти между 1989 и 1993 г. - за Талия Балсам и след това за настоящата си съпруга Амал Аламудин, с която е заедно от 2014 г.

По-късно той споделя, че двамата формират силна връзка заради сходните си интереси, особено във връзка с хумантирани дейности. През 2017 г. двойката посреща двете си деца близнаци – Ела и Александър.

„Чувствам се комфортно с идеята, че остарявам, по-добре е от другата опция – да си мъртъв. Затова си избирам да остарявам“.

 Следвайте ни и във Viber ТУК

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 78 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.