„Умният човек никога не живее по примера на другите.“

„Никой народ няма в живота си толкоз и таквиз груби противоречия и несъобразности, колкото има в живота на нашия народ. Бедни материално и невежествени духом, мнозина от нас искат да се покажат, че са нещо повече, от каквото са. Облеклото на тези хора е по последната мода, а животът им - подражание на европейския. Думите им са за големи работи и желанията им клонят към високи положения. За достойнството им не питай, те се считат достойни за всичко, без най-малко приготовление и без положителни способности.“

„Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.“

„Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух!

„Таквизи сме ти ние: на гърци-владици, на лъжци-просяци, за инат, за салтанат, за моди, за угоди, за едение, за пиение, за игри, за кеф да правим даваме и наддаваме, а за общополезни неща са вкаскастяваме; затуй народните ни работи никак не харосват, но като те не харосват, то и ний ще видим ли някога добър ден?“

„Злобата е непроменна, ако и да й направиш най-голямо добро.“

„Не трябва да ся уповаваме на ласкателите.“

„Неразбраните и на благодетелите си правят зло.“

„Смислените человеци, кога проумеят на другите лукавството, не ся измамват вече от лицемерието им.“

"Няма вече България. Българите и от нея си умиха ръцете!“

---

„10-те заповеди на писателите

Когато пишете, тряба да имате пред очи следующите правила:

1. Да сте кратки, защото е векът на телеграфите и на стенографите.

2. Да сте определени; сиреч да не описувате за един предмет, без да го посочвате, че е този той.

3. Да излагате събитията безискуствено и безпристрастно.

4. Да отбягвате от предисловието и да ся вглъбвате отведнъж в предмета, както добрийт плувец в студената вода.

5. Когато пишете някоя фраза, която имате за изключителто добра, теглете под нея пръчка. Извънредното явно привлича вниманието на всички.

6. Да бъдете кратки, сиреч да ся уверявате по-напред, че наистина имате в ума си някоя идея, и тогаз да я излагате в късо.

7. Когато статиите ви или изложенията ви са пълни, отсечете от тях всичко излишно говорение; защото не е в многото хубавото, но в хубавото многото.

8. Да правите периодите си къси. Лаконизмът е язикът на господарите и на големите мъжйе.

9. Да отбягвате от всякой язик накамарен, претоварен и прпълнен. Най-простий е най-добър.

10. Да пишете така, щото лесно да ся прочита. Иерографическийт язик е самийт, който е намерил верни читатели.“ - в. “Гайда”,  1866 г.

---

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме...

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни...

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни...

Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -

а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ – поет, журналист и политик, роден на 17 ноември 1827 г. Остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; проявява се като географ, историк и мемоарист. Издава „Български притчи и пословици и характерни думи“, изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под множество псевдоними. През 1875 г. става дописен, а през 1884 г. - почетен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Негови синове са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.

Петко Славейков умира на 13 юли 1895 г.