БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Вторият сезон на „Агенцията“, отново от 10 епизода, е в платформата „Шоутайм“ и се радва на заслужен успех.

С основание.

За разлика от първия от 2024 г., който страдаше от небалансиран сюжет, неравномерен ритъм, дървен диалог и леко иронично-карикатурно представяне на персонажите, сега нещата са коренно променени.

За което заслугата безспорно е на шоуранърите Джез и Джон-Хенри Батъруърт.

Както и на продуцентите, сред които се открояват имената на Джо Райт, Майкъл Фасбендър и Джордж Клуни.

Естествено, интригата и героите са заимствани от прочутия сериал „Отдел „Фалшива самоличност“ на Матийо Касавиц и Ерик Рошан, чийто пети сезон съвпадна с пандемията и който имах удоволствието да рецензирам заради участието в него на Захари Бахаров, който бе великолепен като Анатолий Хлебников, офицера от спецназ. Но разказът е центриран, вътрешната динамика преобладава, историята се следи с неотслабващ интерес, а и актьорите са на ниво.

От една страна, главният герой Марсианецът – чудесният Майкъл Фасбендър като таен агент на ЦРУ, чиято лоялност към агенцията и родината е поставена на изпитание заради вкарването в судански затвор на жената, която обича – правозащитничката доктор Сами Захир – Джоди Търнър-Смит, и то основно по негова вина. Заради това се налага той да работи за британските си колеги от МИ-6 като „предател от любов“, за да успее да измъкне любимата си от африканските главорези.

В добавка, заместник-шефът на бюрото на ЦРУ в Лондон и отговорник за агентите под дълбоко прикритие Хенри Огълтри – Джефри Райт, е заподозрян в заиграване с врага и временно снет от длъжност.

Любопитното е, че накрая той успява да спаси репутацията си, което се приема философски от шефа на ЦРУ в Лондон Джеймс Брадли – Ричард Гиър, който все пак обобщава ситуацията с култовата фраза: „Как стана така, че всички спряха да се страхуват от нас?“

В „Агенцията“ лошите са по правило руснаците – групировката „Вагнер“, действаща в Централноафриканската република, е преименувана на „Валхала“, иранците и централноафриканците.

Геополитическите стълкновения са познати и актуални, поднесени атрактивно и завладяващо – кървавите диаманти и руското влияние заради тях в Централна Африка, иранската ядрена програма, сянката на Китай.

Патриотизмът се лансира дискретно и се подразбира от само себе си.

Динамичният екшън се гледа с внимание, напрежението непрекъснато се покачва, а логично финалът на сезона остава отворен…

За следващото продължение?

И защо не!

 

„Агенцията“, сезон 2, 2026, 10 епизода, „Шоутайм“, по идея на Джез и Джон – Хенри Батъруърт

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.