ИВАН ЛАНДЖЕВ, DW

Чакайте да ви кажа един виц. Значи, скарали се бай Ганьо Държавника и бай Ганьо Директора за това кой е по-голям бай Ганьо.

– Ти знаеш ли аз с колко ще те глобя, бе? И твоят измислен ЕС не е виждал такава сума! – рекъл Държавника.

– А ти знаеш ли аз колко гърла храня, бе? – изрепчил се Директора.

Бай Ганьо Държавника му показал глобата и отсякъл:

– КЗК!

На което бай Ганьо Директора отвърнал подобаващо:

– КТБ!

 

И в тоя момент се намесил Немеца

После разказал за пролетния бриз и тъкмо взел да обяснява за бобслея, фактурите и сиренето и как много добре ги знае кои са… И в тоя момент се намесил Немеца. Немец като немец – нормален немец.

– Бе, вие нормални ли сте, бе? – рекъл Нормалния Немец и махнал бай Ганьо Директора от работа. Което е нормалното нещо.

Така бай Ганьо Държавника за пръв път изглеждал прав от PR гледна точка. И то без да му се налага да казва нищо. Това щяло да продължи до следващия път, когато се наложело да каже нещо, но да не се отплесваме.

Тоя конкретен сеир го гледали всички с притаен дъх.

Бай Ганьо Демократа отначало се кефел на Директора. Ей сега, викал си, ще чуете как говори човек от частния сектор! Обаче Директора за съжаление наистина си отворил устата (виж по-горе) и бай Ганьо Демократа се смутил. Почнал да обяснява, че тук по принцип трябва да разграничаваме тона от същността на казаното. Щото дори да си прав, нали, с тоя тон не е добре…

Бай Ганьо Левия Интелектуалец бил на страната на държавата. Мислел си, завалията, че нашите проблеми са като проблемите на развития свят – че и у нас Врагът са големите корпорации. А не посткомунистическият държавен мутро-феодализъм, от който още не сме излезли, съвсем не. В никакъв случай.

Бай Ганьо Соцносталгика ликувал, защото тайно се надявал, че Немеца ще се обиди, ще си обере крушите и покрай тях от България ще си тръгне свободният пазар – с една дума и круши, и банани, и всичко. И тогава, дай боже (православен и атеистичен, съветски Боже) пак ще настъпи Раят.

 

Стара, но велика и упорита философия

А както знаем, в Рая банани няма. Липсват. И тази липса, като всяка липса, само доказва нашето духовно превъзходство над меркантилните западняци. Това е стара, но велика и упорита философия. Ето как работи: трябва да живееш убого и тъжно, в една скотска безпътица, ама буквално като добитък, щото “по това време винаги имаше какво да ядем” (то и в зоопарка, и в затвора има) и така – и само така – ще се издигнеш духовно, щото страдаш в името на една по-висша цел, разбираш ли. Коя именно висша цел, никой не ти казва, но те уверяват, че я има. А то като я има, оттам нататък и калта става висота, и всичко е възвишено по причина на това, че е гадно.

Иначе спорът на бай Ганьовците си продължил и всички страни уверено го спечелили. А фактурата я пратили на нас.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Харесването е най-добрата форма на собственост, а собствеността – най-лошата форма на харесване.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 104 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Свежа и забавна комедия за абсурдите в съвременния ни свят (ревю) 

     

„Банкерът от Мумбай“ - при добре свършена работа от творческия екип и удовлетворени зрителски очаквания и боговете мълчат.

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата